сряда, 30 юли 2014 г.

За живота с тъга

Как да се предпазим, когато всичко в този свят е лъжливо?
Как вяра да запазим, когато  за всичко се оказва, че е прекалено късно.
Не казвай, че си готов да се бориш, когато знаеш, че изричаш всичко само за момента.
Недей да слагаш усмивката на лицето, която нямаш в душата.
И оставаме пак с сълзливи очи и затворени врати полу отказани.
И съжаляваме, че времето тече без смисъл и всичко се повтаря като в много пъти гледан любим филм.
Музиката само дава секунди, минути любов.
Морето само  докосва с истински ръце.
 И децата малки и невинни връщат  усмивките, които иначе потънали са в мрак. 

вторник, 19 ноември 2013 г.

Леглото

Понякога да си сам в леглото и да усещаш допира на одеалото е по-вкусно, отколкото да имаш някой до себе си, който не може в момента да се отдаде на теб.
Понякога да си тръгне някой от леглото ти, защото така трябва да бъде е по-истинско от това да остане в него и да го няма с духа си.
И макар понякога липсата на този някой да е силна и разкъсваща, е по-възвишена от всичко друго, което ти се е случило във времето назад.
Студено ми е, но ти ме топлиш дори от разстояние... Усещам, че си близо.



неделя, 17 ноември 2013 г.

Захир

За онази любов, която намираш и никога не можеш да забравиш!
За онова чувство, което те кара винаги да трепнеш, когато се сетиш.
За мен! За вас!
Това съм аз и това е моята любов!
Да живее музиката, с която изразяваме всичко, което чувстваме!

Обичайте се !

сряда, 6 ноември 2013 г.

Прогноза за времето

Където бурята ще спре, но слънце няма да изгрее. Където сълзите ще бъдат повече от дъжда. Там и вятърът ще спре да пее и ще застине. Където листата не смеят да падат пожълтели и  облаците не искат да си тръгват изтощени. Сред всички спомени, където един човек ще си отиде безмълвен. И ще поеме своя противоположен пък без да се обърне. И  никога няма срещне душата си с друг.

вторник, 5 ноември 2013 г.

SEX

Толкова силно те усещам с музиката, че ръцете ми треперят от адреналин! Толкова силно те имам с музика, че душата ми изпитва наслада от  сливането. Вливаш се в мен с мислите. Сякаш музиката е проводник на чувствата. Инжектира се в мен. Пръсваш се на парченца в цялото ми тяло. Превивам се! Събирам завивките с движения и затворени очи. Устните са с повишена температура, сякаш горя от треска. Слушам. Чувам те и теб. Тук си сякаш, не знам,  че те няма. С музика храня любов. Не мисля! Обладава ме страст. С музика виждам те. Тук си. Искам да ме видиш сега! Искам да правя любов с теб. Искам да бъде като онзи път, когато потичаха сълзи от наслада. Тук си. Тихо! Близо съм... 

Градът

Вървях из улици и чуждият въздух изпълваше дробовете ми с наслада. Усещах, че съм жива! Радвах се на свободата да обикалям света. Вървях мълчаливо сама и слушах как двойките шепнат по между си. Имах право да мечтая за друг живот от този, в който ще се завърна след дни. Имах право да бъда различна там, където никой не ме познава. Усещах се различна! Усмихвах се на всички, сякаш някой пък ми обръщаше внимание! Нямах търпение да свърши деня, за да дойде нощта и да потъна във вълшебство от светлините. Като фея! Летях из облаците и покорявах. Запечатвах спомени в снимки, грабех всеки момент с очи. Раждах се нова! Барселона!
Si, mi amor ! Barcelona ! 

За цветовете с любов


Знаеш ли какво ми каза един приятел за цветовете? 
Представи си, че животът на един човек винаги е бил в черно и нюансите  сиво. Представи си, че този човек не познава бяло. И само е чувал, че може би съществува!
Е, така и с теб, скъпи страннико. 
Извендъж се появи нещо снежно и чисто. Толкова бяло, че дори не ти се вярва, че в него няма капчицa сивичко. И тогава ти  започна да търсиш чернотата. Да търсиш къде е уловката, докато аз крещях на света, че съм щастлива. А ти се объркваше повече и повече от това, което някой се опитва да ти дава. Лудост, нали? Страх? 
Докато аз съществувах и горях. 
И накрая изпаднах в неспасяем амок... 
....заради теб.