понеделник, 26 април 2010 г.

Мръсни завивки


Празно легло, намачкани завивки...Хиляди възглавници, които прегръщам вечер. С тях компенсирам липсата ти . Вечер заспивам трудно, сутрин не искам да се събудя. Нямам желание за нищо. Заспивам с грим по лицето...Сутрин очите ми са черни и зачервени...Щорите са спуснати. Не намирам за нужно да влиза светлина. От нея няма да се почувстам по-добре.Цветето на  перваза е клюмнало, все пак е мое.И то усеща настроението ми....Изразява емоциите ми....А и без светлина, аз малко по- малко го убивам.Не е нарочно, просто не мисля за него, не ме интересува какво се случва около мен. Всичко е спряло, сиво, еднакво.Ако някъде кипи живот и има щастие, не искам сега да е при мен.Не искам да съжалявам, че не мога да бъда и аз щастлива в този момент. Сега живота ми е една тъмна стая. Понякога плача, а спиралата се стича по бузите ми, стига да гърдите ми... Възглавницата също е черна и мокра. Не искам да сменям калъвката.Искам да мирише на сълзи!

Искам да усещам, искам да знам, искам да си спомням.

неделя, 25 април 2010 г.

Още една цигара




Поредна цигара изпушена. Още малко никотин няма да ми навреди....

Изпълвам дробовете си  с дим.....Майната му , хубаво ми е! Няма да спра, докато не го поискам. Докато не го усетя и не сложа края САМА! Хмм...Свърши....Изгасих я....

Мисля, че ръцете ми пожълтяват с всяка следваща изпушена... Около мен е тъмно и тихо. Много тъмно...Виждам само оранжевата светлинка, останала в пепелника....Гасне...Малко по – малко ... 

Като какво ли ? 

Започвам да оприличавам КРАЯ на огънчето ми ...

Душа, любов, живот, щастие, път, секс, време, час, миг, САМОТА....

Още малко ми остава да мисля. Светлинката изчезва.

Стана толкова малка, че почти не я виждам вече. Сега не искам да мисля за нищо друго, освен, че ТЯ  бяга и не мога да я спра да става по- нищожна ....Нещо като времето...Как да го спреш ?

петък, 23 април 2010 г.

На входа

И тихо пристъпвам, за да не ме чуеш. Изкачвам стълбите и няколко пъти си представям, как ще реагираш.Имам ключ, но не отварям.Чукам плахо на вратата, за да не те изплаша. Не ме чуваш, заспал си ... Има ли смисъл да те будя? Опитвам отново и не става...Сънуваш знам и то хубави неща.Сънуваш, че си идвам...Там в съня е по- красиво, по- лесно, така приказно.... Залепвам лицето си за студения метал и чакам....Искам да чуя как дълбоко дишаш и успявам! Дали наистина го правя или желанието ме кара да те чуя ? Кучето на съседите се разлая...Отварям очи, отстъпвам и те оставям....Изморен си.... Няма да те будя....

вторник, 20 април 2010 г.

И обичам.....


До скоро топлех леглото ти, когато се прибираше уморен...Винаги опитвах да те изчакам, но все ставаше късно и заспивах.Сгушвах се с плюшените играчки, които ти спечели за мен от стрелбището, миналото лято....И клепачите ми натежаваха...И винаги се будех, докато лекичко отваряш вратата на спалнята.Но не отварях очи, защото знаех,че ще ме целуваш  и галиш, само ако знаеш, че спя. Беше те страх да го правиш и  в ежедневието, за да не ми омръзне и да ме изгубиш. Не показваше чувствата, които се криеха там, дълбоко в сърцето ти. Но аз въпреки всичко те обичах и исках всички да научат за тази обич! Никога не ми омръзна да слушам как ми крещиш. Никога не ми омръзна мъмренето ти, че пуша.... Свикнала бях с всичко... Със сериозната ти физиономия, когато си бесен. С яростният ти поглед, когато си обиден!

Никога не забравих как заспиваш за секунди....едно...две....три....и спиш....И никога не загасяше телевизова....Бръмчеше докато се съмне....Но аз те обичах и не спирах да те обичам. Дори когато ме лъжеш ....Пак те обичам...С малките ти лъжи....С погледа в страни.... С всяка една смъмрена дума....Пак те обичам.....

Единствен



Сега си ТИ….

Ти бял лист хартия….

Само ти ме слушаш и повтаряш думите, които съзнанието ми иска да изкрещи на света !

Ти си вечният добър приятел!

Цапаш се с мастило, жертваш се за мен, ставаш грозен, ставаш син или черен…Готов си да бъдеш смачкан или разпокъсан от яростта ми  и мълчиш....Мокря те със сълзи, когато съм нещастна... Целувам те, когато съм доволна!Усмихвам ти се, когато съм влюбена....Приемаш всички мои капризи...

Но си  щастлив!

Защото вече си  различен! Различен от всеки друг бял лист хартия, а аз просто изливам душата си върху теб и те обичам !

И никога няма да те предам. Ще те пазя завинаги... Ще нарисувам цветя върху теб и ще те скрия на топло при другите листа....

И никога повече няма да бъдеш самотен и безличен, защото АЗ съм ТИ !

петък, 16 април 2010 г.

Ето ме !




Идвам, чакай ме ! Ще ме прегърнеш само след секунди ! Аз ще съм с  теб, само за теб! Започвай да се усмихваш, защото съм близо...Усещащ уханието ми  и чуваш как изричам името ти, нали?

Имаш пеперуди в корема, настръхваш, минават студени вълни през тялото ти ! Ще се поява всеки момент от ъгала... Звука от токчетата ми се приближава, става по – бърз, а ти все по – нетърпелив! Оправям косата си , разрошвам я. Искам да бъда непринудена за теб!Полата ми се е набрала от бързане, изпъвам я, заглаждам я ! Разкопчавам едно копче на ризата и се усмихвам! Поглежам се във витрината на един магазин и пак се усмихвам, защото съм красива за теб, само за теб!

Готова съм за твоята любов, само твоя ...

Ето ме!

Докосвам устните ти с нежната си ръка....Ти затваряш очи....Пулса ти се забавя....не трепериш  макар да е студено...

Вече сме заедно, само двамата, завинаги.....Обичам те !

четвъртък, 15 април 2010 г.

Ако беше цвете...



Чувствах се като цвете, което ден след ден изсъхва,грозно и  безлично ...

Яркият червен цвят  вече е кафяв, а листата са набръчкани и наполовина... 

Ако ме докоснеш, ще се разруша!

Ако вятър ме повее, ще бъда изкоренена!

Ако пеперуда ме опраши, ще се отрови от нектара ми....

Аромата ми отвращаваше всеки, който ме приближи и бях толкова самотна.....Различна на фона на красивите и свежи цветя около мен , с ярки цветове...божествена миризма...

Да...Различна....

 

понеделник, 12 април 2010 г.


Прибрах се…

Съблякох дрехите, в които се бе впила миризма на цигари и парфюм.

Пуснах си хубава музика и запалих свещ…

Започнах да се отпускам и да мисля за едни такива уж обикновени неща, които обаче пишат историята на всяка една душа…

За фалшивите усмивки, зад които се крие тъга… За  навиците, които толкова трудно изкореняваме, макар и съзнателно да ги мразим! За чорапите, които захвърляме в средата на стаята, вместо да са в пералнята… За мръсните кърпички от почистен грим, които оставяме на нощното си шкафче, не в кошчето….За прашлясалите книги, които от  5 години се каним да прочетем и уж все не ни остава време….За дигиталните снимки, които стоят в надраскани CD-та и така и не отидохме да ги изкараме на хартия....За тези спомени, моменти, които вече сме забравили благодарение на скапаното ни ежедневие....За любовта, онази силната любов, която унищожаваме с грозни постъпки... И пак ги правим...и пак...и пак....Тази уж силната като камък любов, която след време се е предала и превърнала в пластелин.....

Все обикновените,тъжни малки неща....

петък, 9 април 2010 г.

Летя...



Летя !


Виждам всичко под себе си !


Изглежда красиво !


Летя !


Съвсем сама, но безгрижна и волна!


Усещам чистия въздух и облаците около мен!


Летя !


Ще стъпя скоро на земята...

Не искам !


Движа се като перце паднало от бял гълъб!


Сега разбирам, че съм човек и съм истинска!


Петите ми усещат свежата и зелена трева!

Утрин е...


Събудих се....


Денят ще бъде прекрасен...

сряда, 7 април 2010 г.

Моето име е....


Аз живея, за да бъдеш ти щастлив/а !

Аз се изхабявам, за да вземеш част от мен !

Употреби ме...

Наслади ми се...

Аз съм живота в теб и те карам да се усмихваш !

Само аз умея да те накарам да страдаш и да се разкъсваш !

Ако мен ме няма, ти си НИКОЙ !

Ти си НИЩО !

Използвай ме...

Моето име е ЛЮБОВ...

вторник, 6 април 2010 г.

Шопинг НЕ терапия !


Пролетта дойде,а с нея и смяната на гардероба! Време е да се поразсъблечем, да  се подготвим за така жадуваното ЛЯТО ! Всичко е прекрасно, зелено,пеят птички, деца в градинките...красота....спокойствие....но....


 

Мразя глупави и мързеливи продавачки в магазините!

От тези, които люпят семки по цял ден на тротоара пред магазина и гъза им е се е изпотил и залепнал върху  страница от в.”24 часа „ или последния брой на сп. „Блясък”.А като станат, върху набръчканите им баджаци се е отбелязало заглавие от рода на " Пешо хвана за циците Андрея" или "Заловиха  наглите ".

Мразя да вляза в магазина, а тя да припка след мен с намръщена физиономия , защото съм й прекъснала припека на слънце или отскубването на последния косъм от и без това тънките й веждички....А ако взема да й разбутам грижливо подредените парцалки на някой рафт, тогава не ми се мисли. Имам чувството, че може да ме изхвърли от злоба, че трябва да си мръдне закърнелия,обездвижен, мързелив гъз!


Мразя и амбициозните продавачки на скъпи, ароматизирани дрешки! Тези пък могат да ти се качат на главата от комплименти и обесния.

” С нещо да ви помогна?”

„Искате ли да премерите ?”

 „Това е чиста коприна, а това кашмир”.

„Ау, тази рокля ви стои превъзходно! Прекрасна сте” .

А сега любимото ми- „ Е то на хубав човек, всичко му стои добре ! „

 

Лелееее, да ми се махате от главатаааа , че не знам....!!!

Аз разбирам, че и за мене няма угодия, ама това минава всички граници ! Мисля , че и в двата случая шопинг терапията отива по дяволите! 

Да ме извинят всички мили, млади и добри момичета, които изпълняват тези функции.(Тук добавям и няколко приятелки, които са истински професионалистки в тази дейност.Те си знаят кои са J )

 Рядко попадам на тези типажи, които описвам по-горе, но от време на време се случва и това ме побърква!

Мразя и да вляза в магазин, да си харесам най-яката дреха на света (според мен, точно тази в момента е уникална , а след 2 седмици ще се появи нова, не по –малко уникална) и да се окаже, че няма моя номер! Тръгвам си нещастна... Започвам да мисля, че трябва да сваля някой друг килограм.... и депресията ме напъва с всички сили....

Егати терапията! И това ми било лекувало стреса... Ама че глупост...

 

Нива на общуване в 21 век...



 "СМС е минимален контакт"

Из изводите на една приятелка

 

 

 

1  ниво :Откриваш го във фейсбук. Той  харесва профилната ти снимка, която разбира се е хипер,най-доброто ти постижение с камерата на личния ти телефон ( 1,2 мега пиксела).Подава ти "предложение за приятелство". Приемаш го само след като си разгледала  предварително снимките, които е оставил достъпни.Пускате си по някой коментар на СТЕНАТА и вече сте на 1 ниво и половина. Започва небрежно общуване с лични съобщения. Любопитството в някой от двамата надделява и  преминавате на чат съобщения във фейса.

 

2 ниво: След 1, 2 дни  елементарно общуване, установявате, че скапания чат във фейсбук забива и ви трябва нещо ПО -ДОБРО ! Разменяте скайп.Сега нещата добиват смисъл. Тук вече се поздравявате с песни, разменяте си прикачени файлове, картинки,снимки и т.н.Връзката с нета е по- добра, не се налага да давате рестарт на лаптопа, защото е забил, благодарение на въпросният фейсбук.Разговорите се проточват. Чакате се единият да се изкъпе, другия да се наяде,изпикае,бръсне и пак се връщате в „прекрасното” общуване.Така минават 1, 2, 3 седмици...Време е да присъпите към по-сериозно ниво...

 

3 ниво: Разменяте си  номерата на мобилните телефони. Сега вече всичко е наред ! Нещо започва да се случва! Имате контакт по всяко едно време на денонощието ! Не се налага да виснете като сопол пред компютара в очакване  ТОЙ да се включи в скайпа или фейсбука!

И така...започват СМС-и ! Играта се задълбочава  и темите на разговор  стават все по интимни ! Вие сте Царете на СМС-ите ! Започва се от "Ехо , как си ?" и се завършва с "Палавник", "Целувки" и т.н. Ако всичко върви по план ви зове ниво 4 !!!

 

4 ниво : Шофирате, няма как да отговорите на смс-а ! Чудесна причина да му се обадите.

Разговорът:

-Здрасти !

-Здравей !

-Ами аз...ъъъ...карам в момента и няма как да ти пиша.Ти какво правиш?

- На работа съм/ На лекции съм/ С приятели съм/ Вкъщи съм / Карам детето на училище..

( тук отговора не е ясен, но със сигурност е някой от изброените, освен ако събеседника ви не се окаже по- остроумен)

- Добре, в скайп ли ще си по - късно, може да си пишем пак ?!?

- Да, ще влезна по някое време.

-Ок. Дорбе..Чао

- Чао.

Получи се малко тъпо, сконфузно. Е, все пак ви е за първи път...Сигурно е нормално !

 

Преди два дни една приятелка беше на гости вкъщи. Тя каза нещо  много интересно!

"СМС-ът е минимален контакт".... Мда, права е .Но напоследък всички общуваме с този "минимален контакт". Разговорът ни тръгна от там, че тя си общува с лицето Х с миниламни усилия- СМС. Ами, ако човекът Х е женен и има 2 деца, дали СМС-а пак е минимален контакт? А ако жена му намери в телефона тези"минимални контакти" дали ще стане "минимален скандал"?

Ниво 5: След множество паралелни общувания във фейс бук и комениране на снимки и съобщения на стената, смс-и с недоразбран смисъл и безумни разговори по телефона, вече е време за така очакваната ПЪРВА СРЕЩА ! Мисля  да отделя ниво 5 само на идеята за осъществяване на личният контакт, защото докато се стигне до взимането на решение и уговотката "В 20:00 часа пред Мола" има още хиляди разговора и смс-и.

 

Ниво 6: Молът.... Тази забележителна, модерна, нова сграда ! Влизаш..Срещата ви е в Старбъкс, Хепи или Джимис. Класика ! Виждаш го... той седи, пие вече кафето си  и те чака.

 Трябва да отбележа, че напоследък все по- често се случва жената да чака мъжа. Къде отидоха кавалерите? Сигурно и това вече не е модерно, знам ли ?

 Да продължим....На пръв поглед разбираш, че не е чак толкова красив и добре облечен, колкото е изглеждал на снимките, но нищо. Сигурно душата му е красива, той е невероятен събеседник ! Вече си го разбрала от Ниво 1 до Ниво 5.Сядаш на масата. Разговора не тръгва добре, но сигурно и това е нормално. Все пак от скоро си комуникирате. Ти си притеснена, той също.Добре, обаче минава половин час и нещо куца..АМА МНОГО КУЦА ВСЪЩНОСТ !Установяваш,че този човек по нищо не си прилича с онзи от скайпа и фейсбука.Не умее да говори добре,използва елементарни думи,  не се усмихва толкова, колкото весели емоиконки ползва в интернет.Защо ли? Минава 1 ужасен час.Ти си разочарована, но от уважение не го показваш.Трябва да тръгваш, защото имаш работа, среща или  лекция. Разделяте се с ръкостискане.

Влизаш  в колата, взимаш мобилния, обаждаш се на някоя от приятелките ти, която няма търпение да разбере какво става. Все пак тя е толкова запозната с него, колкото и ти. Пращала си и негови снимки, тя го е добавила също във фейсбук, дала си копи/ пейст на някой интересен чат с него и си й го пратила на нея. Тя вдига телефона с думите -"И к'вооооо.Разказвай!!!" Ти и казваш:"Ми ужас! Той е грозен, тъп , смотан, не си говорехме , едвам издържах"

След като сте минали през цвета на зъбите и сте стигнали до ужасните бели чорапки на фона на лачените обувки,разговора е изчерпан.Затваряш телефона.

Влизаш в контакти. Намираш неговия телефон и го преименуваш на "НЕ ВДИГАЙ !"

Изгубила си 1 месец  в очакване....

Модерните технологии май ти изиграха лоша шега момиче ! Ц- Ц- Ц...

Колко жалко....

 

TheAnd

неделя, 4 април 2010 г.


Имаше 100 принца в замъка,
но нейния го нямаше...
Всеки й предлагаше богатства, забавления и лукс,
Ала тя търсеше онзи... с пълната кесия любов...

Сега....


Имам едни мисли... толкова много мисли, които не знам как да ти подредя.Как да ти кажа...Ще ми се всички разбъркани думи, които звучат там вътре в главата ми, сега да можеха да се чуят...Ама само за миг...И да приключим с тази глупост....
Не искам вечно да е така!
А само СЕГА !
Искам, когато те няма да мога да ти кажа всичко!
Когато не искаш да ме слушаш, аз да съм радиото в колата ти !
Искам докато спиш, да бъда красивия ти сън!
Да си мислиш за менчесто и да чуваш гласа ми , да виждаш лицето ми усмихнато !
И не искам ти да мълчиш и само да ме гледаш....
Искам да чувам как ми говориш с топлия си глас и ме караш да се чувствам добре!
Казвай ми това, което искам да чуя!
Само този път, само Сега!
Нали разбра, че не искам вечно да е така... Само един миг искам!
Знам, че съм егоист, чувала съм го вече от теб!
Ти знаеш, аз рядко те моля...но те моля да ме чуеш....
Недей сега да ме гледаш така възмутено....Знам, че ме разбираш ! Защо отново се опитваш да избягаш?