вторник, 29 юни 2010 г.

Някъде през нощта....


Навън е топло...

Тихо е и така спокойно....

Всички спят и е някъде след полунощ.

Единственият дразнител е комарът в стаята, който всячески се опитва да ме вкуси.

Паля си цигара, вдишвам, тръскам в пепелника.

Заострям края на цигарата по ъглите на пепелника. Обожавам да правя това!

Сипала съм си едно малко за "лека нощ деца", само че не съм дете и не е топло мляко.

Харесва ми...

Прекарвам пръсти през косата ми и  отмятам назад, за да не ми пречи.

Свалям джапанките и вдигам десният крак под дупето. Любимата ми поза!

Отварям новата книга за четене и потъвам в нея...

Забравям за комара, който изсмуква по малко от кръвта ми...Нищо, че вече ме сърби. Забравям го и утре ще му мисля....

Чета и ...

След няколко часа ми се доспива изведнъж.

Понасям се в леглото и заспивам....

Усмикната !

Ммм....Красота!

Желанието


Изпълнено с копнежи.

Витаещо из въздуха, развинтва фантазиите ти.

Оставя те без дъх, оставя те без други мисли.

Изтръгва те от реалноста и те пренася в мечтите ти.

Плашещо силно...гори.... изпепелява.

Сънища объркани....

Политаш!Будиш се, облян в пот!

Страхуваш се, че продължава!

Страхуваш се, че може да спре!

Усещаш пеперудите в корема!

Усещаш, че  напира!

Става все по-силно!

Става все по-трудно!

Желанието...

Желанието...

Желанието...



Secret


Шш ш ш тихо!

Обърни очите си на другата страна. 

Отиди и поеми чуждото ухание.

Намери друга мисъл в главата си.

Погали я по меките коси, целуни ягодовите устни.

Хвани я за ръката и я отведи далеч от тук.Може би на плажа, на пясъка...под някой чадър...

Подари й часове, дари й усмивка, посвети й песен!

Остави спомена за тази нощ траен.

Моля те, направи го сега !

Точно така, тръгвай ...



вторник, 22 юни 2010 г.

Как?


Какво става, когато в нищо не намираме смисъл. Когато живеем за мига, когато не виждаме бъдещето... Какво става, когато приятелите ти се обръщат срещу теб или понасяш обвиненя от тях? Как се чувстваш, когато тези, които обичаш обвиняват себе си, за твоето нещастие? Как намираме смисъл в живота ни? Как започваме да го обичаме? Как се влюбваме в себе си и какво правим за да обърнем всичко на 360 градуса?Как намираме жаждата за живот и кога можем да си позволим да се предадем ?И въобще можем ли и как ?  Как спираме сълзите, когато не искаме да текат?Как изричаме истини, без да нараним тези около нас?

И как ? Как? Как? Как?

понеделник, 21 юни 2010 г.

Ти и аз



Вървим по пясъка с преплетени ръце. Слънцето ни свети в очите и бузите ни са зачервени.Вдигам очилата, за да не ми останат следи. Слушаме малките вълнички, които мокрят краката ни.От водата лакът за нокти става още по - ярко цикламено.

Усмихвам се. Не чувам нищо друго и не виждам никой, освен децата, които строят замъци от пясък по брега. А и кой друг да гледам... Това е малкото щастие. Пускам ръката ти и тръгвам напред. Тичам и ти се смея. А ти ме гледаш и се радваш повече от мен.....

Time


Бързо минава и не се променя.

Идва и си отива.

След мен върви и не го виждам.

Усещам го и ме е страх.

Топли вълни минават през цялото тяло.

Кожата настръхва.

Времето....

Дните...

Миналото...

Настояще.....