петък, 27 август 2010 г.

Главоблъсканица


Искам да ти разказвам отново за времето....

Не изпадам в безтегловност, но не съм и на земята. Нищо не е в права линия. Не стигам от точка А до точка Б. Влакът не идва по разписание. Пътниците не са очаквани от близките им. Дори не носят багаж. Виждам само някакви зомбита. Празни погледи и разрошени коси. Хора са. Гарата е пуста. Времето е спряло. Измерението е друго. Годината е бъдеща. Музиката ми е непозната. Не съм виждала и такива цветове. Нови са. Миризмата дори не мога да кажа, че е странна. Не я усещам. Не усещям нищо. Птиците говорят. Крокодилите летят. Вятърните мелници са с четири витла. На някой броя даже пет. Слънцето е кафяво. Небето е зелено. Земята е синя. Тревата бяла. Всичко е обратно. Нищо не е същото. Не мисля, че е минало. Не, не и бъдеще не е...Полудявам ли?

четвъртък, 26 август 2010 г.

На пружини


Прескачам те, отивам в друго измерение!
Като на пружини от злато взимам големи разстояния и те заобикалям.
Толкова на високо скачам, че дори не те виждам !
Изгубвам те като счупена мида в пясъка !
Сливаш се като хамелеон между зелени листа, когато те потърся с поглед.
Прескачам те моя лоша мисъл и теб...и теб...и теб... Започвам по -често да слагам кокилите и да бягам бързо от негативизма, с който ме задушаваш.
Ти си вреден прах за моите дробове. От теб започвам да кашлям.
Прескачам те лошо настроение, бягам от теб, моя депресио !

вторник, 24 август 2010 г.

Стерилно


Спалнята отново мирише на Ленор. Завивките са нови, скоро сменени. На простора висят белите чаршафи. Стерилно...Всичко...В кошчето за боклук  вече няма опаковки от дъвки и цигари. Ружа и спиралата изчезнаха от калъфката. Уханието на женски парфюм тотално се изпари. Пердето е покрито със спомени. Вятъра не успя да ги разнесе. Под леглото има една фиба.По огледалото има следи от пръсти. Отпечатъците по дръжката още стоят там. Невидими са следите от всичко отминало... Скрито е всичко грешно. Емоциите останаха на 31 страница. Датата е нова. Напредваш с книгата. Пишеш 125-тата страница. Имаш още много. Само недей да късаш от 15-та до 31-ва. Остави всичко там...И тихо...

Ангел бил...хранител


Колко казваш било съотношението между доброто и злото? Нещо не разбрах. Сигурно се опитваш да ме успокояваш, но нещо хич не ти се получава. Аз ли продължавам да съм черногледа? Къде изчезна онзи ангела - хранителя, дето трябва да ме захранва с положителна енергия? Нещо и него хич го няма! Сигурно се е затрил в някоя кръчма, като всички около мен в момента.Що пък точно той да седи да се хаби на рамото ми? То с приказки не става. Не ми харесва да съм неотрална. Май съм станала бледа, прозрачна. Ще чакам. Друго не остана. Ако не ангела, то някое птиче поне да ми кацне на рамото. Пък и да ми  се изсере на главата пак става. Току виж малко късмет ми прати....

Ангел ми бил...хранител...

неделя, 22 август 2010 г.

На сбогуване


Когато затваряме спомените в кутия и пишем годината.
Когато снимките оставят само заснети.
Когато миговете бъдат отминали.
Когато потниците и късите панталонки стоят назад в гардероба.
Когато листата стават златни.
Когато вятъра започне силно да свири.
Когато всички сме си тръгнали.
Когато отново чакаме да стане юни....
Когато отново ще е лято...

събота, 21 август 2010 г.

Истинска сладка приказка



Тишината на балкона бе по-важна от всичко. Вятърът духаше силно и разнасяше миризмата на морето. Беше я поканил да се насладят на гледката. Трябваше да направят нещо, заедно двамата. И ето той я погали нежно по главата.Отмести косите й, които бяха залепнали за устните и скулите. Вятъра беше палав. Ръката му вдигна брадичката й , за да я подготви за онзи първи спомен. Тя го погледна, леко засрамена. Преглъщаха често,сякаш срещу тях имаше лимони. Тя докосна с пръсти устните му и се усмихна. Секундите бяха дълги. Тишината ги притискаше и бе време. Трябваше да направят нещо, заедно двамата. Първата целувка. Притиснати тела и звездици в очите. Пеперудите в корема, сигурно са започнали своя любовен полет.


Стоях и ги гледах под балкона. Зачудих се дали да затворя очи, но не исках да изпусна момента. Не посмях да запаля и колата, за да не разваля всичко. Само ги гледах и се радвах, че запечатвам в съзнанието си хубав момент. Като в детските приказки. Пак станах малка. Видях принца и неговата любима заедно на екрана. Така завършваха хубавите приказки. А тук в живота, така започваха...


Дали се роди любов?


Казах го на глас и си отидох пеша...

Послание

Сред щурците има птици.

Чуваш ли ги ? Пеят моята песен.

Искат да ти кажат нещо тайно.

Сред бурените има и трева.

Виждаш ли я? Приела е моите движения.

Танцува моят танц.

Онзи, който ти подсказва нещо.

Посланието е в твоята глава...

Доближи се....

Шептя ти....

Доближи се....

Разгадай го!

петък, 20 август 2010 г.

Прегръдка за лека нощ



Лежим един до друг , ти вдишваш първи, а аз веднага след теб. Затаявам дъх, за да чуя твоят. Две големи ръце са ме прегърнали силно. Обиколили са цялото ми тяло. Бавно се отпускат в сладък сън, но не ме оставят сама. Казват ми " Хей малката, там съм! Чуваш ли?".


Толкова рядко ме прегръщат, че този път сякаш ми е първи. Както преди....Когато на бързи обороти разбираше всичко за мен....

понеделник, 9 август 2010 г.

Съкровище



Съкровището било скрито някъде там на безлюден остров.

Всички твърдяха, че няма да е лесно да го открия и бяха прави.

Потърсих го на десетки места, но оставах разочарована.

Намирах сандъци с раждиви ценности, които за други означаваха много.

Едни се разпадаха още докато се мъчех да ги отворя.

Други пък се оказваха миризливи и празни.

В един намерих нещо, което си струваше, но блясъка му изчезна бързо.

На двадесетият опит  вече бях изтощена и леко разочарована.

Зарових в пясъка с пръсти, дълбоко. Там където беше студено и идваше водата.Ръцете ми станаха целите в кал, пясъка беше свършил. Отказах се и от този остров. Едва ли някой ще зарови моето съкровише в кал.

Продължавам да го търся. Срещам  хиляди хора, които  ми дават надежда. Някои са го намерили , а други не се отказват да го търсят.

Понякога спирам и очаквам то да ме намери. Мислех си, че може би случайно ще се спъна в него, някой ден, някъде. Почивката ми беше кратка.

Този път се зарових в мислите си ...Къде ли можеше да бъде?

неделя, 8 август 2010 г.

На терасата



И пак сме си само двамата. Самички стоим на терасата безмълвно. Телата ни са погалени от лятното слънце, затоплени, зачервени.Носят се аромати на алое вера и лимони от лосионите за тяло. Ти стоиш отпуснат на плетения стол, а аз лакирам ноктите си в ярко розово. Нямаме нищо против да не си говорим. Наслаждаваме се на залеза, в неговите лилави, червени и оранжеви нюанси. Все още съм зашеметена от поредният роман прочетен на плажа и имам странно усещане за деиствителноста.Краят беше позитивен и обнадеждаващ. В такива моменти си казвам, че живота е прекрасен. А тук на терасата е толкова е тихо и романтично. Единственят ни разговор е за чайките, които ни побъркват рано сутрин и ни будят. Усмихваме се и пак изпадаме в летаргията, която ни е обладала последните няколко дни. Очакваме нощта...хладна и звездна.

Падаща звезда


Снощи видях две падащи звезди. Когато бях малка, толкова се радвах и вярвах в пожелаването на разни неща, а тази нощ дори забравих да си кажа нещо на ума, което искам да ми се сбъдне. Вече дори не знам какво ново и различно искам да ми се случи. Или съм пренаситена и разлигавена, или просто съм забравила да мисля. Все пак от навик, казах- " Хей, вижте ! Падаща звезда!Да си пожелаем нещо !"
За жалост или моя радост, аз бях единствената, която я видя. Понякога съм егоист към малките неща. Защо пък да не съм само аз съзерцаващата? А може би ми се е искало да я видя...Само аз, точно аз !
Съдбата ми даде и втори шанс... Два часа по- късно. Този път не пропуснах. Ама не си пожелах здраве или любов. Пуснах някакво страшно глупаво желание. Не материално разбира се, но все пак глупаво.... Понакога се изненадвам от приоритетите ми....И все пак.... Ако се случи, ще се радвам. И ще си спомня за задушната лятна вечер на плажа. Колко много мисли дава едно проблясване в небето...