вторник, 28 септември 2010 г.

Elephfant


И аз съм съгласна, че слоновете са добри животни. Харесвам ги ! Макар и понякога да ме смачкват с цялата си тежест, аз ги обичам. Винаги избират точният момент...

четвъртък, 23 септември 2010 г.

За да ме притежават


Не съм ги искала, но ги получих. Бяха топли и нежни. Две ръце, истински. Намерих ги с поглед на най-пустото място на Земята. Там, където всеки го е страх да отиде. Взех ги за себе си и никога не ги пуснах. 

Денят е изминал. Нощта ме прегърна изцяло, ръцете ме обгърнаха силно...

За да ме пазят. За да ме топлят. За да ме обичат. За да ме докосват. За да ме притежават.

Въпросник


Щастлива? 

- Може би ...

Усмихната ?

- Винаги !

Обичана?

- Обичана !

Обичаща?

- Много !

Своенравна?

- Защо не !?!

Истинска?

- Не за всеки...


понеделник, 13 септември 2010 г.

Две пеперуди


Две сме били и две ще останем. Две пеперуди. Едната бяла като ангел, другат черна, но не като дявол. Просто черна. Две красиви пеперуди, които се срещат някъде там. Едната безбожно влюбена, другата дяволски мразеща. Две красиви пеперуди. Две сме били и две ще останем и никой, никога няма да ни познава и двете. Ще летим в различни светове, ще се събираме тайно, когато няма кой да ни види. Две пеперуди, две!

неделя, 12 септември 2010 г.

Безлична или ?


Сънувам ! Виждам себе си, но не в огледало. Вървя някъде, въждам гърба си. След малко се обръщам и лицето ми го няма. Едно бяло петно. Сякаш някой е взел моя снимка на Paint и с гумичката е замазал всичко. Нямам очи, нямам нос, нямам устни. А усмихвам ли се? Мога ли да плача? Силзите ще се видят ли? А смеха дали ще се чуе? Знам, че дишам и чувствам. Шията и косата са си на мястото . Тялото също. Но никой не знае, че съм аз. Безлична ли съм станала ? Сама ли съм взела гумичката и бялата боя ? Кога е станало, че не помня ? В просънца или може би постепенно с времето....

четвъртък, 2 септември 2010 г.

Усещане за близост



Прегръщах те някъде между третата и четвъртата планета, когато осъзнах, че сме някъде другате. Някъде на Луната.


Седмото чувство ми беше изчезнало, за да се появи на негово място осмото.


Намерих смисъл дори в това да не си поемаме въздух там, в този миг, докато бяхме заедно.


Беше толкова тъмно, че дори слънцето не ни помагаше да се видим.Студът изчезна, времето също.Не беше и толкова важно. Желанието да се усещаме един в друг се оказа по - силно дори от самото ни съществуване.

Ще бъда...



Ще бъда твоят попътен вятър.


Ще бъда мисълта в главата ти .


Ще бъда цветето, което откъсваш от зелената поляна.


Ще бъда ръката, която преплиташ със своята.


Ще бъда топлината на тялото ти .


Ще бъда кубчето лед в уискито ти.


Ще бъда мекотата на кожата ти


Ще бъда будната ти съвест.


Ще бъда твоите емоции.


Ще се впия в теб като парфюм.


Ще се докосвам до теб като летен дъжд.


Ще бъда твоята любов към живота.


Ще бъда твоята усмивка.


Ще осмислям дните ти.


Ще давам живот на думите ти.


Ще бъда твоето твое.


Ще съм моето твое.


Ще бъда теб....


Ще бъдеш мен..

сряда, 1 септември 2010 г.

Малко думи



Думите не идват от само себе си.


Времето си тече, макар и понякога бавно.


Миг самота, ти дава поводи за размисли.


Думите не идват от само себе си.


Изчезват с времето.

***

Денят не беше прекрасен, но утре може би ще бъде по- добре.


Не бих могла да бъда песимист, ще си направя дните още по- скучни.


Обичам да мечтая, но не винаги. Мечтите понякога ми идват и на мен в повече.


Денят беше мрачен и черен. И скучен.


Утре ще е по- добре.


Думите не идват от само себе си.


Аз поне не ги усещам.


Думите са тук, някъде тук , макар и скрити