петък, 22 октомври 2010 г.

Нощни копнежи

Преплетени ръце в хладната нощ
Ти си студен, а аз съм топла.
Устните остават неподвижни и се срамуват от незнанието.
Моите са сухи, а твоите влажни.
Шумът около нас е почти неуловим.
Аз премятам коси, ти потриваш ръце.
Говорим си за неща ненужни, а погледите ни проследяват двииженията на тялото.
Аз разказвам за мен, а ти просто ме гледаш.
И времето минава....
И мълчим.... Безпомощни един пред друг.
Изгубили сме време и разум, но се докосваме!
Уж, че случайно, а всъщност толкова умишлено.
Хубаво ни е ... Да....хубаво ни е....






четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Изгубени музи


Творците изгубили музи. Прибрали ги в стари кутии от обувки. Грижливо опаковани и залепени с тиксо, музите останали между демодиралите дрехи в дъното на гардероба. Настъпило мълчанието. Дошла скуката. Творците станали сиви и мрачни. Творците били празни. Един ден, творец решил да отвори гардероба със своите музи. Но музите ги нямало. Те го напуснали разочаровани. Дълго време музите му били отдадени , но той ги предал. Творците отваряли своите гардероби всеки ден и безнадеждно ровели из дрехите. Всеки ден, докато косите не побелели, а бръчките издавали преклонната им възраст. 

сряда, 6 октомври 2010 г.

Конденз


Капки дъжд правят образите отвън неразличими. Рисувам сърца с пръсти по запотеният прозорец. Формата и големината им е различна, емоцията ми също. Забавлявам ли се наистина? 

Сменям тематиката. Изписвам имена. Различни имена. Много имена. Някои задрасквам, други оставям да гледам дълго с  недоумение. 

Студът нахлува рязко и конденза изчезва. Малко остана до мухъла. Имената избледняха. Ще мисля нови до следващият път.... когато отново ще изчезнат.

вторник, 5 октомври 2010 г.

Французойката



Французойката дойде при мен и ми прошенпа в ухото:

- Ела с мен! Искам да ти покажа нещо !

В друг случай, никога не бих го направила. Не бих тръгнала с непознат,където и да било. Но сега се доверих на интуицията си. Четох скоро в една книга, че ако винаги се доверяваме на интуицията си, никога няма да сбъркаме. Изборите в живота били по-лесни.Стига да сме разбрали силата им и кога действат върху нас. Струва ми се нелепо, но реших да опитам.

Французойката ме хвана за ръката и насочи крачката си към едиствената стая по коридора. Извади позлатен ключ с гравирано име- Андре Масена. Предположих, че това е тя. Така и не разбрах, защото не се представи.

Пъхна внимателно ключа и отвори вратата. Погледах с недоверие и силно любопитство.

Беше тъмно. Погледнах я, а тя протягаше ръка към мен.

-Ела, не се страхувай. Вярвай ми !

Затвори зад мен. И изчезнахме. Нещо като "Алиса в страната на чудесата". Всичко, което съм си представяла в приказките, които съм чела беше там. Всичко хубаво от всички приказки до сега! Нежна светлина, ухание на цветя и сочни плодове !

Французойката се усмихна.

- Това си ти! Виж в огледалото ! Това е твоят сват!

Срещу мен стоеше огромно синьо огледало и момиче в прелестна рокля! Като "Пепеляшка" се превърнах в принцеса. Излезнах от времето, от сивият ден и пронизващият вятър. Обърнах се , а тя си беше тръгнала. Остави ме там. Минаха часове или дни. Незнайно колко. Там часовници няма. Там време не същестува. Поисках да видя вратата за обратно и тя появи.Ангелски крила я поставиха точно пред мен. Отворих я и се събудих....Чувствах се пречистена...

неделя, 3 октомври 2010 г.

Слонът, моят приятел


И ви разказвах аз за "слонът, моят приятел".  Не знам кой е той и не си го представям как изглежда. Не знам дори защо съм избрала слон?!? Но той ме следва навсякъде. Сякаш е сянката ми. Доста по- различна сянка- с пет, шест хиляди килограма повече. Освен, ако не е хилав слон.. Което също не отхвърлям ( Що за извратено ?!? Колко да е хилав ?).  

Виждала съм само едни очи- черни очи. Фантазирах и напъвах въображението си, за да го опозная изцяло. Уви...не стана. Та тези очи са добри,  невинни и благородни.  Доверявам се на интуицията си. Мисля, че е прекрасен ! Мисля, че е всичко, което  аз не съм и няма да бъда. Той е един от всички. Той е различен. Прекрасен е, да. Усещам го.