сряда, 29 декември 2010 г.

Професия дух

Не съм дух , за да вляза в мислите ти, а много ми се иска да можех да бъда ... За малко де, защото това да си дух не си е работа! Чара на съществуването е в това да очакваш, да не знаеш какво следва.... Харесва ми да очаквам, ама ако може 2 минути в годината да влизам в теб....в теб и твоят разум...

сряда, 22 декември 2010 г.

За мен


Всеки път, когато пиша съм различна. Чувствам се глупаво, когато застана пред клавиатура и думите, започнат да излизат от главата ми. Странно е... Чудя се как се получава нещо смислено. Изпадам в интересни състояния в тези моменти. Не казвам нищо ново и различно и съм далеч от мисълта, че аз самата съм различна, че съм велика. Спомням си, когато Гери Турийска ми каза да започна да пиша. Имаше интересен съвет към мен. Каза ми да пиша от мое име, да пиша за себе си . Естествено, това не винаги се получава, но тя е права- различно е ! Може би музиката въздейства на музата ми. На някаква неопределена муза. На подреждане на думи в правилен ред. Честно да си призная, дори не знам от къде идва тази муза и къде е смисъла й?!? Някакви хора ме четат и ме ласкаят. Дали защото намират себе си в мен или защото те самите нямат смелост да изразяват собствените си емоции. Винаги съм се чудила ...

НИЕ






















Времето изгори собствените си идеи за бъдешето!
Времето с неговите неочаквани обрати и промени. То промени какво ли не !
Промени нас!
Направи ни по-стари, по-скучни, по-мрачни!
Времето ни скапа. Стопи ни като запалена пластмаса и ние дори замирисахме противно!
Отвръщаваме се един от друг и лицемерничим, че сме с ухание на рози !
А всъщност гнием в собствените си мизерни души. Виждаме се в огледалото как гнием! Изгниваме си заедно всички и нищо не правим, за да се променим.
Защото сме едни безхарактерни същества ! Подлизурковци, които са готови да се усмихват за няколко жълтици...

Ярост !


Посивяхме !
Къде отидоха цветовете ?!?
Защо станахме черно-бели ?
Къде отиде живота, който извираше от нас?
Майната му на това. Ние останахме без чувства, останахме без емоции, останахме без тръпки!
Всичко отиде по дяволите?
Дори цветята вече не са с цвят !
Дори те придобиха сив нюанс !
И защо това не ни прави впечатление?
Защо сме станали толкова сухи и безкомпромисни ?
Къде отиде думичката "ШАНС"?
Къде си мислим, че отиваме ?
Ние ли си станахме собствения си Господ ?
Само в себе си ли вярваме вече и само на себе си ли се молим?
А може би и на собственото си тяло и мисъл нямаме доверие ?!?
А някой чува ли ме изобщо ?
Всички ли се крием в мизерните си дупки....

На ръба...


Има една висока скала, на която обичаме да се катерим честичко.
От там всичко се вижда малко и нищожно, с изключение на емоциите ни.
На тази скала и на ръба на тази скала стоим в онези трудните моменти, когато Земята се е отворила и протяга ръце да ни прегърне в своята тъмна бездна....
И честичко ни идва да се предадем и да скочим. В онези моменти, когато имаме чувството, че цялата мъка и тъга по света е на нашите плещи... Трудно е да, ала защо да се предаваме, когато знаем, че Господ ни е дал едни две думи - Възход и Падение.
Борбата е безмилостно жестока...
Животът е една постоянна надпревара.
В него всеки ден се преплита тъпата
тънка граница между живота и смъртта,
между живота и смъртта...

Не скачай....

П.С.
За двете тъжни днес...

неделя, 19 декември 2010 г.

Стилбище на 100 години


Стъпалата вече са разкривени. Скърцат своята непозната песен.
Окаляно от зимата и чуждите подметки, то стои безмълвно там и трупа спомените на другите.

Стълбището ухае на хиляди парфюми, преминали през него. Впити миризми на пот и на бебе, просто са преминали през него. Стотици животи от началото до края....
И душа има, но скрита някъде в тъмните мазетя, някъде на два метра под земята...
Опушено, задимено от запалени цигари на първите му стъпала, то не мърда, a попива. Попива плач на хората, които пожелаха да бъдат сами в нощта.
Попива еротичните фантазии на тези, които са решили да се скрият в него. Поема ударите на металните токчета и кучешките лапи.
Тихо и студено, за някои то е толкова съкровено....