вторник, 22 ноември 2011 г.

Гънки в мозъка

Колко бръчки може да има на едно 23- годишно лице?
А колко можеш да разкриеш душата си пред другите?
И колко пред себе си ?
Колко струва да си щастлив и колко другите да бъдат нещастни?
И после връща ли ти се ?
И в какво измерваме "връщането"?
Какво е абстрактно без да търсиш в гугъл ?
Инертно?
Колко тъжни песни ти трябват, за да се разплачеш?
И колко, за да започнеш да се усмихваш?
Колко гънки имаш в мозъка и някой не те ли лъже, че са повече ?
Кога идва истинското щастие ?
Кога усещаш, че не си дете ?
Кога спираш да задаваш прости въпроси?
Колко трябва да порастнеш, за да откриеш отговорите на своите въпроси ?
Колко да остарееш....

вторник, 15 ноември 2011 г.

Търсен

Страннико искам да те обичам, защото не нуждая от това!
Ние всички се нуждаем от  любов, която да си намираме. От любов, която да губим, да страдаме.
Аз те търся, за да не те оставя любов моя.
Чакам те да завъртиш колелото на живота ми в обратната посока.
Чакам да кажеш коя ще е песента, която ще ни напомня цял живот един за друг.
Защото имам нужда от това страннико.
Защото имам нужда ти да се появиш.
Ти да си до мен !

сряда, 19 октомври 2011 г.

Необратимите мигове

Секундата, в която живея в този момент е нещастна. Вселената не пожела тази нощ аз да бъда щастлива. Светът пожела емоциите да изядат още една малка част от душицата ми. Чудя се колко скоро тя ще заприлича на огризана ябълка.... Вселената не прие ръката, която дълго подавах към нея, за да ми даде жадуваното. И аз се изморих. Изморих се да пресягам пръсти и длан в нищото...... А  усещането е необратимо, разочарованието за пореден път стряскащо ме проряза....И ме раздели на две половини. Едната да вярва, а другата без надежди.

събота, 8 октомври 2011 г.

Жена

Аз съм една жена.
Не! Аз вече съм жена! И вече трябва да разбирам себе си. Да познавам добрите и лошите страни на съществуването. Аз съм жена ! Аз съм онази жена, която е способна да дава всичко, ако намери желание в себе си. Аз съм жена, която може да обича, когато е обичана и сигурна. Сигурна не само в себе си,  но и в този, който обича!
Аз съм жена отдадена  на чувствата !
Аз съм жена отдадена на чувството любов.
А кое е по-силно ?
Тя да обича или тя да е влюбена?
Жена....

Равносметки

Усещанията са странни. Емоциите различни. Този път не мога да определя на къде ме водят и какво искат да ми покажат.
Живота го имаме, за да ни учи. За да ни показва различни гледни точни.
Е...тази не мога да я разбера и не виждам къде е смисъла в нея. Може би, когато всичко намери своя край, намира и своя смисъл. И няма нужда да го търсим предварително. Равносметката рано или късно  идва  с радост или с мъка....

неделя, 11 септември 2011 г.

Завивки

Легнах на възглавницата ти. На тази възглавница, където снощи бе положил отпуснато, уморено тялото си. За да заспя с теб и аромата ти.
За да усещам парфюма ти....
Покрих се с твоите завивки, които бе увил около себе си.
Оставих тялото си голо....
За да усетя топлината ти....
Сякаш си до мен, а всъщност не си......

Там в ТЯ

Знам ли... Сякаш времето никога не стига. Сякаш излита като ястреб и се изгубва някъде зад планините и слънцето.
Времето прекарано е като 15 секунден сън, който обаче помня ясно с всеки малък детайл.
Толкова съм ТАМ, както никога преди. Толкова съм в ТОВА, колкото не съм и предполагала.
Толкова е ТОЙ, че ТЯ ме плаши!
ТЯ....Любовта ме плаши.....с най-висшата й форма. С най-извисените й образи. С най-нежната й роля. С най-големите й намерения.....

Вкус на истинско

Не сме различни. 
Ставаме такива само, когато обичаме искрено.
Истинската любов има друго измерение.
Банално е да обясняваме колко е изпепеляваща и страстна.
Думите са излишни. Важни са усещанията.
Едно знам......
Истинските целувки имат друг вкус....

Специалните усмивки

Има усмивки, които никога не можем да обясним. Те идват от само себе си и остават на лицето ни дълго. Родени от чиста любов има усмивки, които са на лицата ни, когато сме със затворени очи и сами с мислите си. Любовта, която те усмихва! Намирам съвършенството, само докато пиша тези редове. Намирам смисъл в изречени думи, изказани мисли, хубави песни, прекрасни аромати, запалените свещи, .... в това да дишаме, да искаме,  да желаем....само от една усмивка за някой специален....
Усмихни се  и ти .....
Направи някой специален....

четвъртък, 8 септември 2011 г.

На...


  На момчето,  което дойде случайно в живота ми. На момчето, което промени възприятията ми за света, който ме заобикаля. На момчето, което успя да направи дните ми като на филм. Искам да му кажа няколко думи. Не те обичам и не те мразя. Искам да бъдеш спокоен за това. Но  ти спря магията, която ме караше да отделям 80% от времето си за теб. Сам го направи, съжалявам. Момчето да знае, че не даде шанс на човек, който беше всеотдаен и за двамата. На момчето, в което  се влюбих вкусно. На момчето, което не бършеше сълзите ми вечер. На момчето, което не разбра, че тези сълзи текът. На момчето, което не заслужава да чете това. На момчето, което в момента получава последната ми сила внимание, пишейки тези думи. На момчето, което се страхува да бъде голямо. На момчето, което направи избор да няма „нас”. На него. 

вторник, 30 август 2011 г.

Страхове


Днес тя вървеше по улицата бавно. Жегата мореше всички ни, но тя не спираше да се бори. За нас специалните  сега има коли с климатици. От тях гледаме и жега и мъка, които не ни докосват. Топлината не обливаше тялото ми, но усещах нейната умора и пот. Докато завивах, тя се обърна изплашена от шума на колата и въздъхна. Подпря се на съседната стара, изгнила бракма, която от години не е помръдната и реши да си почине. Пътя за нея бе дълъг. Дори бастуна не можеше да компенсира износените й стави. Моята душа проговори, така както всеки път, когато някой има нужда от помощ. И се върнах при нея. Свалих очилата, за да не я изплаша и проговорих с най- нежният си глас. Исках да разбере, че не съм от онези, които миналата седмица са дръпнали чантата от сбръчканите й ръце, за да отмъкнат пенсията от 60лв. Но тя не се довери, защото бе изплашена до смърт. Дори добрите хора не могат да направят добро, когато живеем някъде, където не можем да вярваме в нищо. Все пак моята съвест е чиста, защото знам, че съм добра.

четвъртък, 23 юни 2011 г.

На части

Мисля, че отново счупих залепено сърце.
Моето...
Бях го закрепила с най-здравото лепило и обещах да го пазя, колкото силите ми позволят. И... И сама го смачках, отново. Не, не отново ! За стотен път.
Този път го разкъсах като бесен булдог  и го обезобразих...
 Този път го стопих като свещ за левче. Изгоря бързо и дори не запомних аромата му.
Мисля, че го счупих още преди съм го опознала цяло......
Съжалявам сърце.
Извини ме....
Не исках, но просто го допуснах отново. Знам, че те боли. Знам...
Мен също ме боли....
Мен също.......

четвъртък, 16 юни 2011 г.

Ти

Ти наистина ме обичаше с цялото си сърце.
Ти сигурно все още ме обичаш, макар и по-малко.
Ти беше загрижения, ти беше в трудните моменти.
Ти беше ....
Ти беше...
Ти беше....
Ти оставаш да бъдеш този, който ме е завивал всяка нощ.
Ти оставаш да бъдеш онзи, който триеше сълзите от лицето ми.
Ти си онзи, който ми даде много.
Ти си....
Ти беше...
Ти.

сряда, 15 юни 2011 г.

Истини

Искаш ли да се качим на покрива на блока ти ?
Аз ще взема бутилка вино, а ти одеало и ще се правим, че се обичаме.
Ти ще успееш, защото си актьор.
А аз просто ще съм естествена, защото съм влюбена в теб ....



понеделник, 13 юни 2011 г.

Бъди !

Затвори очите си
Открий себе си
Открий какво обичаш
Кого обичаш

Бръкни в душата си
Извади желанията
Извади забравеното
И онова, което не ти стискаше
да правиш.

Затвори вратите, от които става течение
И отвори прозорците през които влиза въздух.
Вдигни завесите, които вечно сваляш
Изпей песните, които искаш, но не знаеш.

Отвори очи......
Вземи това, което искаш
без страх, с усмивка

Бъди !

неделя, 5 юни 2011 г.

Неделната нощ

В неделя след полунощ самотниците топлят мръсните пейки край парковете в центъра.
Само те останаха дишащи в пролетната нощ, докато другите спяха по домовете си.
Луната освети мръсните им дрехи, за да покаже на минувачите един различен социален статус.
А ние се возехме в лъскавите си коли и спирахме само на пътя без предимство, за да се огледаме.
Само тогава виждахме какво минава покрай нас в неделната нощ.
Вятъра остана топъл, а поместването на дърветата го издаваше, че е там.
Там зад прашните прозорци на автомобилите, които бяха херметически затворени, за да не допускат мръсния въздух на столицата.
Заблуждавахме се, че не го дишаме докато седяхме преди това в парка сред новия, зелен райграс.
Изолирахме се от всичко, за да попаднем пак в нищото на нещото.
Странни душици с избирателна пропускливост сме....Странни....

четвъртък, 2 юни 2011 г.

Ще те намеря

Ще те намеря някъде из между милярдите, за да се влюбя в теб и да ти дам сърцето си.
Ще завъртя живота си на 360 градуса, но обещавам да бъда твоя и само твоя !
Ще завържа душата си с розова панделка и ще ти я подаря, за да я разпокаповаш само ти !
Ще обикна всичко твое, за да ми липсва във всеки един момент, когато съм без теб !
Ще се наслаждавам на топлият ти глас и ще чувам навсякъде него !
Ще ми се привиждаш във всеки друг, когато те оставям да спиш вкъщи.
Ще те прегръщам, когато си болен и ще те целувам, когато си притеснен.
Ще правя любов с теб, по-чиста от всяка друга любов!
Ще се врека на теб и ще те обичам завинаги!
Позволи ми да те намеря, за да съм твоя !




















сряда, 1 юни 2011 г.

Песен

Дълго се чудих как душата ти издъжа и не издъхва.
Сърцето ти е празно и бих могла да го пробия хиляди пъти.
Като възглавница пълна с пух, не издаваш нито звук.
Черната дупка на всичко бяло и светло.

Не намерих смисъла в теб
Не намерих нужда да те погледна отново.
Не намерих смисъл в теб.
Не, не намерих.


Дълго слушах истините ти, които като бумеранг
се връщаха в теб във форма на лъжи.
Ти си грозното оражение в огледалото.
Гнилата ябълка, с вид на райска отвън.

Не намерих смисъл в теб.
Не намерих нужда да те погледна отново
Не намерих смисъл в теб.
Не, не намерих.

понеделник, 30 май 2011 г.

Моменти

Живота ми ми харесва такъв, какъвто днес си го правя! Не би могъл да се сравни с на никой друг, защото щастието и емоциите, които поемам със сърцето си са тези, които не биха въздействали така на никой друг! Живота ми тече като водата от водопада, който гледам в момента и осъзнавам, че не би могъл да бъде по-шумен и по-чист от този на водопада  пред очите ми! Живота ми е правата, която свързва теб и мен в различни, твъре емоционални моменти. Той е като правите начертани в различни цветове на картата в испанското метро. Днес спираме на Plaza de Catalunia, а утре се разминаваме на Via 2, без дори да се погледнем. Но и това си има своя чар...

събота, 28 май 2011 г.

Там

Всъщност, това да пиша, когато съм в добро настроение се оказва голямо предизвикателство за моята лесно ранима душа.  По-скоро предавам мислите и настроенията, които се събират в мен и искат да бъдат изхвърлени някъде далеч от съзнанието ми и усещанията ми. Каня се от няколко дни да напиша емоциите на мен  и на още един човек. За момента, в които изчезнахме от мястото, което ни караше да бъдем истински и непринудени, но сякаш все не идва музата. Няма го онзи точен момент, когато да седна и да изкарам всичко онова, което стискам там някъде дълбоко. Липсата на нещо, поражда настроения, които дори ни лишават от мисли понякога. Така се получи и при нас...Сякаш изгубихме нещо голямо от себе си, което беше жизнено важно, за да продължим напред. За това днес ще остана с празните приказки, които прочете до момента....Ще оставя една врата отворена, защото искам да вляза отново през нея... Хиляди пъти... За да взема, това което забравих там.

неделя, 15 май 2011 г.

Психология на нещата

До скоро си мислех, че съм научила много за хората и техните взаимоотношения. Обаче разбрах, че не е честно спрямо по-възрастните ми колеги ( мислители ). Всъщност се оказва, че и на 20 и на 30 и на 40 години... и идея си нямаме с какво би могъл да ни изненада човека отсреща. Започнах да се сблъсквам с безумни характери и случки в последните години. Не знам дали това се дължи на факта, че обществото ни се е извратило напълни или просто аз съм започнала да навлизам в дебрите на отношенията. Трудно би било за всеки да отговори на подобен въпрос. Може би нещата са комплексни и нямат лесно обяснение. Това е като да обясниш какво е любовта. Тя се усеща, тя се разбира без да се взираш дълбоко в себе си и да я търсиш. Знам само, че на 23 години започвам тотално да се разочаровам от всичко, което ме заобикаля в мъжки и женски род. Всеки ден се изумявам на изобретателността на човешките мозъци. Не знам !?!? Може би аз нямам богато въображение, може би не съм достатъчно модерна или съм прекалено добре възпитана и морална .... !?!? Пак въпрос, на който не бих могла да отговоря скоро, а може би и никога.
Смятах, че психологията на нещата е лесна и се учи с лекота. Пак съм се объркала.... Странна му работа... Смятах, че когато съм честна с някой и коректна, той също ще бъде такъв с мен. Интересно ...щом всичко се било връщало на този свят,защо на мен не ми се връщат истински хора без измами, без лъжи ?!?!
Психологията на нешата...
Да взема да напиша една книга накрая.... Току виж съм спасила някоя заблудена душа като моята...



вторник, 10 май 2011 г.

За грешките

Грешките...
Замислих  се за грешките, които правим и последствията, които усещаме върху себе си. Има доза мазохизъм. Мазохизмът бил сексуално или несексуално  получаване на удоволствие от болка или унижение. Грешките водят  и до двете. Не мислиш , докато правиш глупости и сам си се наказваш, като усеситш как рефлектира върху теб. А е толкова лесно просто да разсъждавамр преди на предприемаме нещо.
Грешките в живота са постоянното явление, което обаче би могло да промени възгедите ни. Да ни накара да мислим повече, от колкото потенциала ни позволява. Да стигнем далеч в едни разсъжения, които преди не сме имали.
Грешките, които ни правят по-силни.
Грешките, които ни правят по-големи.
Тези, които ни правят по-смели.
Тези грешки, които ни правят по-разумни и извисени...

неделя, 8 май 2011 г.

Страхове

Обратите на живота ни карат  да се замисляме за неща, които никога не биха дошли в разума ни естествено.
Миговете, в които оставаме сами, напълно сами със себе си понякога са стряскащи дори за най-общителните хора от която и да е планета.
Тогава страховете изплуват пред очите ни, за да ни припомнят за себе си. За това, че те съществуват и ние сме безсилни да ги спрем ... дори и в най-съкровенните ни молитви...

вторник, 26 април 2011 г.

When I was an angel

Когато бях ангел, бях създадена да правя чудеса ! 
Трябваше да се обличам в снежно бяло и да не пропускам да слагам ореола изработен специално за мен.
Всяка вечер грижливо подреждах крилата си перо по перо, внимателно и нежно. 
Ангелите не спят, знаеш ли ? 
Те се захранват с добрината, която правят.
Силите им отпадат, когато не закрилят хората и тогава усещат умората. 
Ангелите са голи и прозрачни. В тях не можеш да намерих дори капчица лъжа. За това прозират и преминават стени... 
Когато бях ангел давах любов, която имах в изобилие ! 
Господ ми я даде, за да я пръсна сред нас  - хората.... 
А вие запазихте ли я ?

Не можеш да го пипнеш, но е истинско

Когато намираме смисъл в малките неща, живота ни става истински значим. Когато ръцете ни докосват всичко с любов, то  също ни връща любов.
Любовта прави хората великани, за да могат да достигнат облаците. Да летят с птиците и да танцуват с вятъра свободни! 
Любовта дава свобода !
Любовта е съществуване! Тя е мислите ни, тя е въздуха ни , тя е живота ни ! 
Любовта е всичко, което трябва да искаме, да имаме, да усещаме ! 

С пожелание всички да я открият и прегърнат

събота, 16 април 2011 г.

Изгубване

Кажи ми, когато изгубя себе си , какво се случва с мен? Можеш ли да ми помогнеш? Понякога заспивам с мисълта, че  съм вещ.... Кажи ми кой ли виждам в огледалото? Когато изгубя себе си , ще намеря ли после някой друг?

четвъртък, 14 април 2011 г.

Стаята на тайните

С пръсти нарисувах живота си върху изхабените тапети. Стаята ми е една и съща вече 22 години. Не направих промените, които исках, когато беше време. Сега опитвам да се наслъждавам  на това, което имам...без да искам повече....  Тапетите изглеждат изморени и напоени със спомени. На прага са да се разпаднат, защото всичко им е натежало. Молят се да си отдъхнат от мен. Измориха се да пазят тайните ми....

вторник, 12 април 2011 г.

Музиката

Музиката лекува раните, които сами отваряме...
Промъква се в душите ни и като коприна гали болките, които ни изгарят...
Измива с лекота спомените, които ни карат да мокрим очи....Стига да й го позволим...



понеделник, 11 април 2011 г.

Диалози за сърцата

-Лоша работа, както казват хората...
-Хората...Те забравиха да използват думите!
Говорят без да имат да казват каквото и да било. 
Когато нямаш нужда да говориш, просто не казвай нищо!
- Добре де, ами ако искаш да кажеш нещо на някой, а не знаеш какво...тогава какво правим?!?
- Тогава затрупваш сърцето си с думи и очите ще кажат онова, което е необходимо с точните неизречени думи...
- Ако го гледаш през собствената си призма е лесно...... Очите не ми помагат, а сърцето ми вече е толкова натежало от думи, че ще изпадне някъде и няма да успея повече да го намеря...
- То ще те намери....

неделя, 10 април 2011 г.

Тайни

Думите са само средството на мисълта.
Не е важно какво казваме с тях, а какво прикриваме....



понеделник, 4 април 2011 г.

Плюшените играчки

Лигла ли съм, щом си пазя купчина с плюшени играчки. Те не са модерни. Очите им не се местят, не са ароматизирани, нито пък пеят и казват " I love you ! I love you ! ". Те са от онези ретро играчките, които имат само... Само прах. Напоени със спомени и гушкане през последните 10-15 години.  Как да ги изхвърля, като никой освен мен не би ги оценил. Никой освен мен  не би ги прегръщал с толкова любов и усещане за собственост.... Лигла ли съм... или просто сантименталното момиче с плюшените играчки...


Капки

С какво казваш, че са пълни?
Със сълзи ли ?
О не, грешиш!
Това не са сълзи, като онези сълзи , които виждаш в очите ми, когато е  влезнал прах... Това са от онези другите сълзи, които роня рядко и ти никога не си ги виждал. Очите ми са пълни с мъка и само капки "Любов"  биха могли да ми помогнат.
Но тях не ги продават в аптеките...

Старата пейка 98

Докато те чаках реших да се разходя малко, защото времето беше хубаво и четирите стени ме бяха смачкали със студенината си...
Скоро разбрах, че вече съм голяма. За това слезнах долу пред блока и седнах на пейката, на която преди години се смеех  и прекарвах вечерите си там.
Спомних си колко беше лесно да  си щастлив. Само с една прясно боядисана пейка и двама, трима  приятели. И до днес аромата на боя ми напомня за зелената, тази зелена пейка номер 98.
Слезнах и с усмивка запалих последната цигара в кутията. Изпънах тялото си, за да видя колко съм пораснала. Преди години се събирах цялата. Пироните бяха избили, а боята я имаше само по крайчетата...бледа и напукана. Усмихнах се и запуших  с кеф. И тогава се появи бабето от съседния блок. Остаряла е, но още се възхищавам на благородството и красотата й. Тя ме погледна с премрежен поглед, но така и не ме позна. Не посмя и да ме поздрави. Бях чужда...
Наблюдавах как взима купчината с писма и с плавни движения ги разпределя в пощенските кутии. И после седна до мен. Въздъхна и каза " Денят е прекрасен !"
А аз.. аз се усмихнах, погалих я  и си пожелах след време да бъда на нейното място и да се радвам на прекрасните дни на същата тази пейка, старата пейка 98...









Думи, мисли и заблуди

Думите никога не стигат,  за да кажем всичко онова, което сме си намислили да кажем на хората около нас. Понякога нямаме шансове, а друг път просто няма нужда да го правим, защото не си заслужава.
Разочарованието е голямо, когато стигнеш до извода, че просто не си заслужава.... Колко било просто, а не се е забелязвало.

Заблудата е лошо нещо скъпи ми приятелю... И е тежко, когато видиш колко си глупав в стремежите си ... В стремежите си да имаш нещо, което не е било твое и никога няма да бъде... Защото живота си знае работата... Знае с кой да те срещне и кога...

Сърцето

Сядам на стола пред мен  и не мисля....
Сърцето ми е празно и не чувства. За първи път е толкова празно, както никога. Изпълва го само обичта към природата, но това не му стига, за да бие нормално.
Сядам на стола пред мен и  не усещам...
Не усещам нищо, представяш ли си ? Чудя се дали и на теб ти се е случвало или може би съм отново онази различната ?!? .... Струва ми се, че дори най-добрия кардиолог няма да успее да поправи дефектите, които виждам там вътре...
Времето лекува да  и времето убива бавно...
Чакането да се случи онова от приказките, което всъщност само там съществува.
Вече мразя приказките...
Всички приказки с щастлив край ги ненавиждам!
Как искам да изкрещя точно в този момент - "мамка му !" . Но нямам сили, а и ще събудя онези нормалните хора уж около мен, които уж не правят такива неща...
Писна ми да съм различна.... 
И ми писна да се крия.. 
Но пък тук мога да си го пиша колкото си искам - "Мамка му! Мамка му! Мамка му! Мамка му! "...
Очите ми се пълнят от яд, че не ми минава...
Още е празно там...още не усещам...
Тупти ли ? Не тупти ли ? Усеща ли? Има ли го ? Там ли е мамка му ....










петък, 1 април 2011 г.

Избран/ Избрана

Някой те харесва така, както друг не би могъл  дори да опита.
И иска да ти даде всичко онова, което смята, че заслужаваш.
Да те дари с онова, за което си мечтал/а цял живот, но не си намерил/а от кой да го вземеш.
Трудно е да повярваш, че този "някой" съществува. Трудно е да приемеш, че точно този някой, е онзи който ще те кара да се усмихваш , дори когато поемаш дъх за последен път.
Но ще те чака. Някой ще има търпението да те почака, докато ти сам/а не хванеш ръката му. Защото го заслужаваш и аз знам това.
Избран/а си, да бъдеш щастлив/а ...

вторник, 29 март 2011 г.

Между жени за любовта

- Защо в живота е толкова трудно да си с този, който искаш?
- Някой ден ще разбереш защо ...
- Не ! Ти ми го обясни  сега !
-  Защото хората се страхуват да поемат рискове в името на любовта ! Няма нещо невъзможно ! Има страхове и предразсъдъци, които не могат да бъдат превъзмогнати. Единствено любовта може да захрани човек с необяснима енергия и емоция. С онези пеперуди в корема, за които всички говорят! Само любовта може да те накара да се чувстваш във всеки един момент истинска, красива, жива и щастлива ! За това трябва да се борим и да я получаваме !
Хмм....мисля, че ти отговорих... :)
- ДА! Тогава започвам да поемам рискове още в този момент :)



петък, 18 март 2011 г.

Крадец на души


















Никога не чух от теб " Красива си " !
Никога не чух да казваш  " Ти си единствена за мен"!
Да, аз разбрах ! Не е нужно да го повтаряш отново. Знам го от самото начало.
Знам, че има и други като мен. Знам, че и на тях се криеш и лъжеш душите им.
Разбрах, че  имаш най-лъжливите очи на света и трябваше да те забравя, но не мога...


понеделник, 14 март 2011 г.

Стени

Страхът от преди поставя дебели стени, които не мога да прескоча. Затова започнах да ровя дупки със слабите ми ръце. Казваш, че при мен е нощ, а там ставало ден, но още не съм достигнала светлината. Едва сега започвам да се боря с червените тухли пред очите ми и не знам дали няма да се откажа пред финала.
Инжектирай ми сили, за да продължа.
Дай ми адренален, за да не заспивам.
Потуши болката ми с конска доза успокоителни, за да не спирам.
Макар и с кървави ръце да ровя в студента преграда !
Да  видя онази светлина, за която тихичко ми подсказваш всеки ден с умивка...

За един, двама приятели


Бих могла да говоря за болката, тази която отсяда за дълго в сърцевината на сърцето, за да остави траен спомен в майката Мисъл на мислите.
За болката от раздялата...
За липсата на това, което си свикнал да притежаваш.
За това можем да си говорим с тебе приятелю.
За всичко, което ми даваш и взимаш на приливи и отливи.
Но те има и си до мен, макар понякога сърдит или друг път избягал далеч.
Ти ме изоставяш често, но все някога се връщаш.
Но какво ли би било без болката и мислите за теб и общият ни свят, не зная.
Не бих искала и да го разбирам. Дишам, за да усещам точно това.
Аз съм тази, която чувства  теб завинаги и те обича неуморно приятелю.
Можеш да кажеш, че съм егоист, но ти ми даваш това, от което имам нужда, за да бъда пълноценна, за да мога да обичам и други като теб и да се отдавам на емоцията.
За теб приятелю съм просто истинския човек.


неделя, 13 март 2011 г.

Никой друг

Не мога да мисля.
Не мога да говоря за друго.
Не мога да спра да искам.
Не мога да спра да чувствам.
Сладка лудост.
Тиха лудост.
За теб...
За никой друг ...

понеделник, 7 март 2011 г.

Мемоарите на една Мейша

Ммм...намирисва ми на разкъсани плакати... Чета....М–Е–М–О....М–Е–М–О–А–Р–И–Т–Е ??? М–Е–М–О–А–Р–И–Т–Е  НА Е–Д–Н–А ...М...М–Е–Й–Ш–А ? Мемомарите на една Мейша ! А стига бе ? И Мейши ли  имало ? Брей !!! А мислех, че са само гейши...
Вървя по мократа улица с окаляни до свивките дънки. От мръсотията е. Която се разнася по улица "Номер 69".
Чудя се защо ли са я кръстили така ? Нещо като "червените фенери", ама в български, по - просташки вариант. Пък и ние понеже сме България си имаме само една улица, не цял квартал.
Беше станало 00:00 часа - ЗЛОВЕЩО, но само за тези, които вярват в призраци, извънземни и вампири. Е ! То си ги има , но се разхождат по улицата под формата на добре облечени господа и дами в изпънати рокли. Зад всички обаче се крие въшливата действителност на изхабени личности, жадни за нова плът.
Исках да кажа за улицата . Много е важно да отбележа, че тук НЯМА платени проститутки, а просто гримосани кокалести момичета в ожесточен сблъсък за средностатистически богаташ в риза Golce & Dabbana от НОВАТА КОЛЕКЦИЯ !
Точно така ! Тук се провеждаха "мисловни " битки за сърцето на "Богатите портфейли".  Улица "Номер 69" бе изкушението, точното място да разсъблечеш душата си, ама тази облечената в бельото от "La Perla"....
Ех тези Мейши ....Ех....ех...ех....

Прецизно пред него

Искам да ти напиша нещо, защото не мога да го изкрещя на света! Нали ми забрани....
Искам да ти кажа нещо и да ти споделя малко тайни, които се намират на едно много тъмно и страшно място в мен.
Добре заковани тайни, с пирон окачени по прогизналите дъски на дъбовата ми душа.
Душичка, която не е виждала светлинка и не знае какво е пролет. Не знае какво значи " да се стоплим", " да развъфтим", "да ухаем ", " да бъдем живи".
Искам да ти разкажа за момента, когато това се случи.
Беше бързо и не болеше, защото някой го направи прецизно.
Като професионален убиец, преряза лентата, която свързваше душата отвътре със сиянието отвън.
Чудя се дали не беше ти този подлец, който така добре успя да ме заблуди?!?
Но ти никога няма да си признаеш, нали любов моя?
Защото си спомняш, че май беше нещо грешно...
Ти никога не си знаел какво е честност, жал и покаяние....Но някой ден, да някой ден....
Да любов моя ще гориш !
Заедно с мен и прогизналите ми дъбови дъски ! Заедно с мен...
... и тогава ще ти разказвам всичките си тайни...
всичките си тайни...
всичките си тайни...
всичките на целия свят....

вторник, 22 февруари 2011 г.

Килограм търпение

Съзнанието ми ще се побърка, колкото и странно да ти се струва това.
Ти го обсеби много бързо и неусетно за мен.
Измъкна всичко мое  и го погълна в себе си .
Струва ми се, че постъпи егоистично с душата ми,
като остави мислите ми насочени към тялото ти и сърцето.
Струва ми се безумно да искаш от мен да те желая и да те обичам,
когато ми даваш само малка част от себе си и изчакваш някакви твои си моменти.
Тайните ти са прекалено много !
Време е да започнеш да ми ги показваш преди да си изгубил играта, която сам започна без да знаеш защо.
Аз все още те чакам...Макар и да ми е останал само килограм търпение...

понеделник, 21 февруари 2011 г.

Белези

На всяко късче от себе си
съм отбелязала теб !
Помня безкрайните ти целувки ,
които обливаха тялото ми  на всеки час.
Леглото ми държи отпечатъците от твоите
и моите ръце, които потяхме един в друг.
Помня онези страстните мигове,
в които стисках и мачках на топка завивките,
за да не изкрещя от удоволстие по теб.
Сега завивам студена плът.
Очите още не могат да забравят.
Устните треперят от липсата на твоите.
А заместителя ти ме остави сама,
за да се събудя отново усещайки, че те няма.

сряда, 9 февруари 2011 г.

Бен и цигарения дим

Бен загаси лампата и отвори широко прозореца, за да изпуши последната за това денонощие цигара.Последната и в кутията, която купи на предната вечер.
За първи път от месеци му се стори , че студеният въздух пронизва тялото му.
Имаше навик всяка вечер да изпушва по една цигара преди да заспи, но днес беше ужасно студено. Навън всичко спеше. Обичайната тишина го караше да се вслушва само в скърцащият прозорец и издишането на пушека. Реши да метне една блуза, за да не стои гол на прозореца. Докато ровеше из разхвърляните дрехи в гардероба, той чу двигателят на колата, която спря под прозореца. Светлините от фаровете за кратко осветиха и намачканият пуловер, който бързо влезе в употреба. След като отново настъпи мрак, Бен кротко и предпазливо се върна на прозореца и взе преполвения фас. Прозорците на скъпото возило бяха запотени и се чуваше бас от лирична песен. Разтри очи и разбра, че става свидетел на млада двойка, която опознва телата си . След секунди. женска ръка се размаза бавно по прозореца. Това откри гледката към мъж и жена, който се бяха вплели в първата си целувка- несигурна и страстна. Тя погледна Бен и се усмихна. В този момент женското тяло се разголи от две здрави ръце. Онзи целуваше всяка част от нея. Докосваше я страстно, а тя изпадаше в екстаз. Не беше важно, че някой ги гледа. Интересуваше се единствено от мъжките ръце, които проникваха и на най-съкровенните места. Удоволствието заслепи дори очите на Бен, който ловко гасеше цигарата в пластмасовият пепелник.
Приказката за двойката продължаваше, а Бен заспа с мисълта за неговата любима, която чакаше да бъде срещната...

сряда, 2 февруари 2011 г.

Със затворени очи

Искам да бъда със затворени очи, когато се доближаваш до мен. Сякаш ми е по- спокойно, когато не виждам, че ме гледаш. Ще бъдеш близо и ще усещам ! Ще усещам как издишаш и гъделичкаш голото ми тяло. Топлината от ръцете ти , ще ме топли от разстояние и кожата ще настръхва от нетърпение. Нетърпението да докосваш ! Сърцето ми започва да бие като камбана по стените на застиналото ми тяло. Сякаш иска да крещи в очите ти , че те желая.
Издава ме, преди да си ме докоснал дори веднъж...

сряда, 26 януари 2011 г.

По пързалката !

Ще спра да се крия зад двусмислени изречения. Съвсем скоро, мисля да започна да пиша за едни такива брутални истини, които си заслужавят четенето и вниманието !  Пък и ми писна да си ги държа за себе си ! 


Айде всички на пързалката и  Fuck off !!!

неделя, 16 януари 2011 г.

Внимание ! За еднократна употреба !

Кожата й е мръсна , попита в слюнки от мъжете, които са я целували !
О, да ! Тя е една истинска мръсница !
Тя е от безкомпромисните кучки, които трупат дребни жълтици в розова касичка прасенце !
Нощем лековерна, денем миловидна принцеса за майка и баща.
Игрите ги умее и тънкостите до болка е познала.
Скруполи към себе си няма, а и няма къде да ги складира !
Алчността  е оковала душата й завинаги !
Харесва й да бъде мръсница !
Харесва й да прелъстява мъже и жени!
Да бъде мачкана и посинявана от грубостите на друсани, лигльовци мамини.
След секс измива спластените на клечки коси и разтеченият грим.
В дрехите се е впила миризмата на мъжки парфюми, а в джобовете е прибирала всичко що е видяла.
Чука, докато гледа снимките на жените им!
Безкомпромисна !
Все още млада !
И завинаги кучка за еднократна употреба !