вторник, 29 март 2011 г.

Между жени за любовта

- Защо в живота е толкова трудно да си с този, който искаш?
- Някой ден ще разбереш защо ...
- Не ! Ти ми го обясни  сега !
-  Защото хората се страхуват да поемат рискове в името на любовта ! Няма нещо невъзможно ! Има страхове и предразсъдъци, които не могат да бъдат превъзмогнати. Единствено любовта може да захрани човек с необяснима енергия и емоция. С онези пеперуди в корема, за които всички говорят! Само любовта може да те накара да се чувстваш във всеки един момент истинска, красива, жива и щастлива ! За това трябва да се борим и да я получаваме !
Хмм....мисля, че ти отговорих... :)
- ДА! Тогава започвам да поемам рискове още в този момент :)



петък, 18 март 2011 г.

Крадец на души


















Никога не чух от теб " Красива си " !
Никога не чух да казваш  " Ти си единствена за мен"!
Да, аз разбрах ! Не е нужно да го повтаряш отново. Знам го от самото начало.
Знам, че има и други като мен. Знам, че и на тях се криеш и лъжеш душите им.
Разбрах, че  имаш най-лъжливите очи на света и трябваше да те забравя, но не мога...


понеделник, 14 март 2011 г.

Стени

Страхът от преди поставя дебели стени, които не мога да прескоча. Затова започнах да ровя дупки със слабите ми ръце. Казваш, че при мен е нощ, а там ставало ден, но още не съм достигнала светлината. Едва сега започвам да се боря с червените тухли пред очите ми и не знам дали няма да се откажа пред финала.
Инжектирай ми сили, за да продължа.
Дай ми адренален, за да не заспивам.
Потуши болката ми с конска доза успокоителни, за да не спирам.
Макар и с кървави ръце да ровя в студента преграда !
Да  видя онази светлина, за която тихичко ми подсказваш всеки ден с умивка...

За един, двама приятели


Бих могла да говоря за болката, тази която отсяда за дълго в сърцевината на сърцето, за да остави траен спомен в майката Мисъл на мислите.
За болката от раздялата...
За липсата на това, което си свикнал да притежаваш.
За това можем да си говорим с тебе приятелю.
За всичко, което ми даваш и взимаш на приливи и отливи.
Но те има и си до мен, макар понякога сърдит или друг път избягал далеч.
Ти ме изоставяш често, но все някога се връщаш.
Но какво ли би било без болката и мислите за теб и общият ни свят, не зная.
Не бих искала и да го разбирам. Дишам, за да усещам точно това.
Аз съм тази, която чувства  теб завинаги и те обича неуморно приятелю.
Можеш да кажеш, че съм егоист, но ти ми даваш това, от което имам нужда, за да бъда пълноценна, за да мога да обичам и други като теб и да се отдавам на емоцията.
За теб приятелю съм просто истинския човек.


неделя, 13 март 2011 г.

Никой друг

Не мога да мисля.
Не мога да говоря за друго.
Не мога да спра да искам.
Не мога да спра да чувствам.
Сладка лудост.
Тиха лудост.
За теб...
За никой друг ...

понеделник, 7 март 2011 г.

Мемоарите на една Мейша

Ммм...намирисва ми на разкъсани плакати... Чета....М–Е–М–О....М–Е–М–О–А–Р–И–Т–Е ??? М–Е–М–О–А–Р–И–Т–Е  НА Е–Д–Н–А ...М...М–Е–Й–Ш–А ? Мемомарите на една Мейша ! А стига бе ? И Мейши ли  имало ? Брей !!! А мислех, че са само гейши...
Вървя по мократа улица с окаляни до свивките дънки. От мръсотията е. Която се разнася по улица "Номер 69".
Чудя се защо ли са я кръстили така ? Нещо като "червените фенери", ама в български, по - просташки вариант. Пък и ние понеже сме България си имаме само една улица, не цял квартал.
Беше станало 00:00 часа - ЗЛОВЕЩО, но само за тези, които вярват в призраци, извънземни и вампири. Е ! То си ги има , но се разхождат по улицата под формата на добре облечени господа и дами в изпънати рокли. Зад всички обаче се крие въшливата действителност на изхабени личности, жадни за нова плът.
Исках да кажа за улицата . Много е важно да отбележа, че тук НЯМА платени проститутки, а просто гримосани кокалести момичета в ожесточен сблъсък за средностатистически богаташ в риза Golce & Dabbana от НОВАТА КОЛЕКЦИЯ !
Точно така ! Тук се провеждаха "мисловни " битки за сърцето на "Богатите портфейли".  Улица "Номер 69" бе изкушението, точното място да разсъблечеш душата си, ама тази облечената в бельото от "La Perla"....
Ех тези Мейши ....Ех....ех...ех....

Прецизно пред него

Искам да ти напиша нещо, защото не мога да го изкрещя на света! Нали ми забрани....
Искам да ти кажа нещо и да ти споделя малко тайни, които се намират на едно много тъмно и страшно място в мен.
Добре заковани тайни, с пирон окачени по прогизналите дъски на дъбовата ми душа.
Душичка, която не е виждала светлинка и не знае какво е пролет. Не знае какво значи " да се стоплим", " да развъфтим", "да ухаем ", " да бъдем живи".
Искам да ти разкажа за момента, когато това се случи.
Беше бързо и не болеше, защото някой го направи прецизно.
Като професионален убиец, преряза лентата, която свързваше душата отвътре със сиянието отвън.
Чудя се дали не беше ти този подлец, който така добре успя да ме заблуди?!?
Но ти никога няма да си признаеш, нали любов моя?
Защото си спомняш, че май беше нещо грешно...
Ти никога не си знаел какво е честност, жал и покаяние....Но някой ден, да някой ден....
Да любов моя ще гориш !
Заедно с мен и прогизналите ми дъбови дъски ! Заедно с мен...
... и тогава ще ти разказвам всичките си тайни...
всичките си тайни...
всичките си тайни...
всичките на целия свят....