четвъртък, 23 юни 2011 г.

На части

Мисля, че отново счупих залепено сърце.
Моето...
Бях го закрепила с най-здравото лепило и обещах да го пазя, колкото силите ми позволят. И... И сама го смачках, отново. Не, не отново ! За стотен път.
Този път го разкъсах като бесен булдог  и го обезобразих...
 Този път го стопих като свещ за левче. Изгоря бързо и дори не запомних аромата му.
Мисля, че го счупих още преди съм го опознала цяло......
Съжалявам сърце.
Извини ме....
Не исках, но просто го допуснах отново. Знам, че те боли. Знам...
Мен също ме боли....
Мен също.......

четвъртък, 16 юни 2011 г.

Ти

Ти наистина ме обичаше с цялото си сърце.
Ти сигурно все още ме обичаш, макар и по-малко.
Ти беше загрижения, ти беше в трудните моменти.
Ти беше ....
Ти беше...
Ти беше....
Ти оставаш да бъдеш този, който ме е завивал всяка нощ.
Ти оставаш да бъдеш онзи, който триеше сълзите от лицето ми.
Ти си онзи, който ми даде много.
Ти си....
Ти беше...
Ти.

сряда, 15 юни 2011 г.

Истини

Искаш ли да се качим на покрива на блока ти ?
Аз ще взема бутилка вино, а ти одеало и ще се правим, че се обичаме.
Ти ще успееш, защото си актьор.
А аз просто ще съм естествена, защото съм влюбена в теб ....



понеделник, 13 юни 2011 г.

Бъди !

Затвори очите си
Открий себе си
Открий какво обичаш
Кого обичаш

Бръкни в душата си
Извади желанията
Извади забравеното
И онова, което не ти стискаше
да правиш.

Затвори вратите, от които става течение
И отвори прозорците през които влиза въздух.
Вдигни завесите, които вечно сваляш
Изпей песните, които искаш, но не знаеш.

Отвори очи......
Вземи това, което искаш
без страх, с усмивка

Бъди !

неделя, 5 юни 2011 г.

Неделната нощ

В неделя след полунощ самотниците топлят мръсните пейки край парковете в центъра.
Само те останаха дишащи в пролетната нощ, докато другите спяха по домовете си.
Луната освети мръсните им дрехи, за да покаже на минувачите един различен социален статус.
А ние се возехме в лъскавите си коли и спирахме само на пътя без предимство, за да се огледаме.
Само тогава виждахме какво минава покрай нас в неделната нощ.
Вятъра остана топъл, а поместването на дърветата го издаваше, че е там.
Там зад прашните прозорци на автомобилите, които бяха херметически затворени, за да не допускат мръсния въздух на столицата.
Заблуждавахме се, че не го дишаме докато седяхме преди това в парка сред новия, зелен райграс.
Изолирахме се от всичко, за да попаднем пак в нищото на нещото.
Странни душици с избирателна пропускливост сме....Странни....

четвъртък, 2 юни 2011 г.

Ще те намеря

Ще те намеря някъде из между милярдите, за да се влюбя в теб и да ти дам сърцето си.
Ще завъртя живота си на 360 градуса, но обещавам да бъда твоя и само твоя !
Ще завържа душата си с розова панделка и ще ти я подаря, за да я разпокаповаш само ти !
Ще обикна всичко твое, за да ми липсва във всеки един момент, когато съм без теб !
Ще се наслаждавам на топлият ти глас и ще чувам навсякъде него !
Ще ми се привиждаш във всеки друг, когато те оставям да спиш вкъщи.
Ще те прегръщам, когато си болен и ще те целувам, когато си притеснен.
Ще правя любов с теб, по-чиста от всяка друга любов!
Ще се врека на теб и ще те обичам завинаги!
Позволи ми да те намеря, за да съм твоя !




















сряда, 1 юни 2011 г.

Песен

Дълго се чудих как душата ти издъжа и не издъхва.
Сърцето ти е празно и бих могла да го пробия хиляди пъти.
Като възглавница пълна с пух, не издаваш нито звук.
Черната дупка на всичко бяло и светло.

Не намерих смисъла в теб
Не намерих нужда да те погледна отново.
Не намерих смисъл в теб.
Не, не намерих.


Дълго слушах истините ти, които като бумеранг
се връщаха в теб във форма на лъжи.
Ти си грозното оражение в огледалото.
Гнилата ябълка, с вид на райска отвън.

Не намерих смисъл в теб.
Не намерих нужда да те погледна отново
Не намерих смисъл в теб.
Не, не намерих.