вторник, 30 август 2011 г.

Страхове


Днес тя вървеше по улицата бавно. Жегата мореше всички ни, но тя не спираше да се бори. За нас специалните  сега има коли с климатици. От тях гледаме и жега и мъка, които не ни докосват. Топлината не обливаше тялото ми, но усещах нейната умора и пот. Докато завивах, тя се обърна изплашена от шума на колата и въздъхна. Подпря се на съседната стара, изгнила бракма, която от години не е помръдната и реши да си почине. Пътя за нея бе дълъг. Дори бастуна не можеше да компенсира износените й стави. Моята душа проговори, така както всеки път, когато някой има нужда от помощ. И се върнах при нея. Свалих очилата, за да не я изплаша и проговорих с най- нежният си глас. Исках да разбере, че не съм от онези, които миналата седмица са дръпнали чантата от сбръчканите й ръце, за да отмъкнат пенсията от 60лв. Но тя не се довери, защото бе изплашена до смърт. Дори добрите хора не могат да направят добро, когато живеем някъде, където не можем да вярваме в нищо. Все пак моята съвест е чиста, защото знам, че съм добра.