неделя, 11 септември 2011 г.

Завивки

Легнах на възглавницата ти. На тази възглавница, където снощи бе положил отпуснато, уморено тялото си. За да заспя с теб и аромата ти.
За да усещам парфюма ти....
Покрих се с твоите завивки, които бе увил около себе си.
Оставих тялото си голо....
За да усетя топлината ти....
Сякаш си до мен, а всъщност не си......

Там в ТЯ

Знам ли... Сякаш времето никога не стига. Сякаш излита като ястреб и се изгубва някъде зад планините и слънцето.
Времето прекарано е като 15 секунден сън, който обаче помня ясно с всеки малък детайл.
Толкова съм ТАМ, както никога преди. Толкова съм в ТОВА, колкото не съм и предполагала.
Толкова е ТОЙ, че ТЯ ме плаши!
ТЯ....Любовта ме плаши.....с най-висшата й форма. С най-извисените й образи. С най-нежната й роля. С най-големите й намерения.....

Вкус на истинско

Не сме различни. 
Ставаме такива само, когато обичаме искрено.
Истинската любов има друго измерение.
Банално е да обясняваме колко е изпепеляваща и страстна.
Думите са излишни. Важни са усещанията.
Едно знам......
Истинските целувки имат друг вкус....

Специалните усмивки

Има усмивки, които никога не можем да обясним. Те идват от само себе си и остават на лицето ни дълго. Родени от чиста любов има усмивки, които са на лицата ни, когато сме със затворени очи и сами с мислите си. Любовта, която те усмихва! Намирам съвършенството, само докато пиша тези редове. Намирам смисъл в изречени думи, изказани мисли, хубави песни, прекрасни аромати, запалените свещи, .... в това да дишаме, да искаме,  да желаем....само от една усмивка за някой специален....
Усмихни се  и ти .....
Направи някой специален....

четвъртък, 8 септември 2011 г.

На...


  На момчето,  което дойде случайно в живота ми. На момчето, което промени възприятията ми за света, който ме заобикаля. На момчето, което успя да направи дните ми като на филм. Искам да му кажа няколко думи. Не те обичам и не те мразя. Искам да бъдеш спокоен за това. Но  ти спря магията, която ме караше да отделям 80% от времето си за теб. Сам го направи, съжалявам. Момчето да знае, че не даде шанс на човек, който беше всеотдаен и за двамата. На момчето, в което  се влюбих вкусно. На момчето, което не бършеше сълзите ми вечер. На момчето, което не разбра, че тези сълзи текът. На момчето, което не заслужава да чете това. На момчето, което в момента получава последната ми сила внимание, пишейки тези думи. На момчето, което се страхува да бъде голямо. На момчето, което направи избор да няма „нас”. На него.