сряда, 19 октомври 2011 г.

Необратимите мигове

Секундата, в която живея в този момент е нещастна. Вселената не пожела тази нощ аз да бъда щастлива. Светът пожела емоциите да изядат още една малка част от душицата ми. Чудя се колко скоро тя ще заприлича на огризана ябълка.... Вселената не прие ръката, която дълго подавах към нея, за да ми даде жадуваното. И аз се изморих. Изморих се да пресягам пръсти и длан в нищото...... А  усещането е необратимо, разочарованието за пореден път стряскащо ме проряза....И ме раздели на две половини. Едната да вярва, а другата без надежди.

събота, 8 октомври 2011 г.

Жена

Аз съм една жена.
Не! Аз вече съм жена! И вече трябва да разбирам себе си. Да познавам добрите и лошите страни на съществуването. Аз съм жена ! Аз съм онази жена, която е способна да дава всичко, ако намери желание в себе си. Аз съм жена, която може да обича, когато е обичана и сигурна. Сигурна не само в себе си,  но и в този, който обича!
Аз съм жена отдадена  на чувствата !
Аз съм жена отдадена на чувството любов.
А кое е по-силно ?
Тя да обича или тя да е влюбена?
Жена....

Равносметки

Усещанията са странни. Емоциите различни. Този път не мога да определя на къде ме водят и какво искат да ми покажат.
Живота го имаме, за да ни учи. За да ни показва различни гледни точни.
Е...тази не мога да я разбера и не виждам къде е смисъла в нея. Може би, когато всичко намери своя край, намира и своя смисъл. И няма нужда да го търсим предварително. Равносметката рано или късно  идва  с радост или с мъка....