четвъртък, 5 януари 2012 г.


Искам да изкъпя сърцето си в белина, за да залича всички спомени превърнали го в архив. Искам да трия с четка налепите по него, които с години се трупат и задушават, защото скоро то няма да издържа и смирено ще изчезне без никой да разбере...

понеделник, 2 януари 2012 г.

Защото


Не страдам за това, че никога няма да ме обичаш. Страдам, защото знам, че дори и да изричаш думите „Обичам те завинаги!”, никога няма да повярвам, че те са истински...
Ти успя да смачкаш вярата ми в това с постъпките си  и начина, по който ние с теб се запознахме. Всъщност бяхме еднакви, но аз знам, че мога да те накарам да се почувстваш единствен. Знам, че мога да бъда само твоя, защото аз вече те обичам. Да, ти не знаеш, защото се крия. Трудно ми е и за пореден път твърдя, че това е най- глупавото нещо, което човек може да прави- да сдържа чувства и емоции, за да не навреди на самия себе си. Но нямам друг избор. И все пак те обичам, защото си различен от всичко.
Защото не мога да те имам...