петък, 30 март 2012 г.

За онези изгорели кибритени клечки


  Има хора, които никога няма да разберат какво е любов. Тези хора са онези, които никога не отварят сърцето си и са оставили всичко в тях да се движи безразборно. Елементарни частици, които никога не намират с какво да се слеят. Дори когато им го дават в ръцете те не могат да го вземат, защото  са оковани в ежедневието на развратния съвременен свят. Свят, в който е по-интересно да бъдеш първичен. Първичен като животно,  което опложда безразборно и безчувствено.
Има хора, които никога не обичат истински. Хора, които са обременени да не се отдават. Хора, които  са повече от страхливци. Безобразно еднакви и изграждащи отношенията с другите по калъп. Такива, които могат само да нараняват с безразличие и сивота. Които сами се смачкват като мразена хлебарка, защото друго не умеят. И не предполагат, че умението да обичат е онова, което  ще им даде свобода.
За онези, които не наричам с имена.
За онези, които не заслужават да имат имена.
За онези, които не заслужават АЗ да наричам с имена.
За онези, които не мога да преброя в безличността им.
За запалените и изгорели кибритени клечки.
За тези, които се забравят и отиват в боклука.
Не живея в заблуда, а просто търся.... Защото се надявам да не съм останала Една....

събота, 24 март 2012 г.

18+

Той ме кара да тръпна, докато мисля. 
И свивам мускули, докато си представям, че го докосвам. 
Вибрирам, когато си спомням как пръстите му минават.
Превивам се, докато чакам отново да го направи.
Той ме предизвиква да изкарвам мръсните думи на глас! Да изричам слова, от който денем се срамувам, а нощем шептя.
Изтощава разумното ми мислене! 
Подхлъзва ме да се отдавам. 
Да се поддавам. Да правя забранено. 
Да късам гласни струни! И Крещя! 
Той е моят проклет демон на възбудата! 

петък, 16 март 2012 г.

За сбогом

Моят живот няма да бъде твой, защото някой не позволява. Всъщност, ти не позволи.
Ти си самурай, който реже като коприна на две мен и теб. За да отвори по между ни цепнатината, която никога не може да бъде събрана. За да продължиш да търсиш нещо, което може би никога няма да намериш.... За да продължа да намирам и сравнявам с теб. Но те оставям да живееш, както сам пожела. Както сам го каза, докато усещах дъха ти. Оставям те да търсиш онази фантазия, която сам сподели, че никога не би могла да бъде красива реалност.

И сбогом...

вторник, 6 март 2012 г.

Настройки


Не се опитвам да бъда друга. Не искам и да ти доказвам каква съм. Ще го направя, ако кажеш, че имаш тази нужда. Спри да ми задаваш въпроси и да ме изпитваш.

В любовта тези граници никой не ги е слагал. Защо мислиш, че ти можеш?

Не мога да не споделям, че ми липсваш. Не мога да спра да казвам, че искам да си до мен. Настроих сърцето си да бие като часовник, само за теб. Той никога няма да спре, защото  разбрах , че е вечен. А ти завинаги!

Трудното  е лесно и просто, когато го оставиш да бъде такова. Когато се отдадеш на о
нова, което е вътре в теб. Когато за малко забравиш за  страховете си и позволиш на  обичта да изплува.
В любовта тези граници никой не ги е слагал. Защо мислиш, че ти можеш?

Не мога да не споделям, че ми липсваш. Не мога да спра да казвам, че искам да си до мен. Настроих сърцето си да бие като часовник, само за теб. Той никога няма да спре, защото  разбрах , че е вечен. А ти завинаги!

неделя, 4 март 2012 г.

Мисъл 3

За да позволиш на някой да разбие ежедневието ти, значи наистина трябва да ти е бръкнал здраво в мозъка...

петък, 2 март 2012 г.

Първото сливане

Ръцете ми не знаят как са те докосвали другите жени и дали са успявали да те задържат със своите ласки. Очите ми не знаят дали си срещал влюбен поглед като моя. Сърцето ми не усеща дали си обичал друга с твоето. Не знае дали и сега обичаш. Но сърцето ми е твое. Ръцете ми ти се отдадоха да те галят и докосват така, както никога не са и няма да могат да докосват. Разкрих себе си и тайните ми изцяло.Защото всяка част от мен ми казва, че това си ти. Казва ми да не се давам на никой друг, освен теб. Защото тялото и душат ми се сляха за първи път в едно пред теб и за теб ЛЮБОВ.

четвъртък, 1 март 2012 г.

Странни Наркотици

Недей да плачеш, защото сълзите ти му показват, че си слаба. Скрий се в ъгъла и ридай силно колкото искаш, но остани с болката си сама. Нека той не те познава такава. Нека той не разбира, колко си безсилна пред него. Да не бъде сигурен, че вече си негова. Знам, че те е страх да не го изгубиш. Виждам, че трепериш пред него. Любовта ти е толкова силна и всеотдайна, че дори забрави да мислиш за ежедневието.
Безтегловност, въздух не достигащ, замечтани очи, усмивки без поводи.
Това си ти! Това носи той!
Наркотик с безподобна зависимост за тялото ти, за сърцето ти, за думите, за погледа.