събота, 19 май 2012 г.

За празнотата....

Не знам как се описва емоцията, когато изгубиш някой човек, който обичаш и знаеш, че той също те обича толкова, колкото ти него. Странно усещане на раздираща болка от несправедливостта на живота и незнайната история, която съдбата ти е предопределила. Трудно ми е да разкажа на тези от вас, който не са изпитали това усещане, защото думите са слаби и губят смисъла си, когато се опиташ да ги използваш с тази цел. Дори в един момент изгубваш желание да правиш опити да говориш или пишеш за това. Остава ти само една празнота, която не би могла да бъде запълнена с нищо друго и никой друг. Спомените са като  смъртоносно копие, когато изплуват на повърхността на съзнанието ти. Изстрелват е по-бързо от светлина и могат да променят както си поискат онзи момент, в който уж продължаваш да живееш. Момент, в който например се усмихваш и радваш на нещо ново и приятно. Защото каквото и става, животът продължава да тече за теб с пълната си сила и  искаш или не се налага да бъдеш част от него и да се съобразиш с присъствието си на тази земя. Ето....опитвам да обясня, но не мога.... Усещам празнота, усещам болка, съжаление, страх, че всичко е различно, че аз съм друга. Изпитвам ужас, че това е последният път, в който съм се чувствала така добре. Толкова жива и истинска.

Кратко за любовта

Бих искала никога да не забравям ръцете ти, които докосваха голото ми тяло в онези наши красиви нощи. Пръстите ти се движат леко в ритъма на любимата ни песен и с връхчета минаваш през гърба ми. После бавно  стигаш до дланите ми и ги обгръщаш. Заспивам спокойна върху теб, а ти продължаваш да ме гледаш и докосваш по-леко от перце. Преместваш разрошените ми коси от лицето, за да не ме дразнят и да остана кротка. Проследяваш извивката на скулите, докато не стигнеш до шията ми. Там винаги задържаш вниманието си, защото винаги си обичал изяществото й. Тези моменти са по-прекрасни от всичко друго, което сме преживявали до сега. Те ще останат такива, докато не създадем онова същество, което тогава и двамата сплотено ще даряваме със същата нежност, която сега отдаваме един на друг...И ще продължим да живеем в любов, с любов към друг и един за друг...

петък, 4 май 2012 г.

Дадено специално

Днес ти обещавам да бъда красива само за теб. Избрала съм онази рокля, която виждайки ми казваш  с усмивка " Прекрасна си". Ще очертая очите си в черно, за да  забелязваш по-добре как те гледам с тях. Ще намажа кожата си с аромата, който те вдъхновява и ще сложа парфюма, който казваш че ме прави неустоима. За да можеш чрез него да подушиш движенията ми и да се рея сред теб както птиците правят. Глезените ми изглеждат най-тънки с онези обувки, който ти ми избра. Слагам ги и тях и те чакам. За да пристъпим заедно там, навсякъде...