сряда, 26 септември 2012 г.

Допир


Мисля, че имах само 9-10 секунди с теб, които ме накараха да те очаквам отново да се появиш, но този път за по-дълго. Дори не съм те поглеждала в очите тогава, а те усетих като нещо, което вече почти не се сещах, че е  истинско. Заслужаваше си. Казваш да не се връщам назад, а да мисля за настоящето. Ще ми е трудно, защото имам само две ръце, които ми отвориха онова, което хората казват, че като затвориш веднъж е трудно да отключиш отново. Неволни секунди на допира ми с теб. Плашещо странно....без да ги предвиждам. В един последен момент, който  не помня преди това да съм поискала съзнателно. Ами, ако ме попиташ  сега дали ги чакам и утре....аз...аз ще трябва да ти кажа „ да" без да мога да се аргументирам защо.... Просто ги искам. Без да знам какво следва след тях и какво ми дават. 
Можеш ли да се влюбиш в някой само с допир на пръсти и топлина, когато най-малко очакваш...?

вторник, 4 септември 2012 г.

"Обещай ми, че ако те срещна след 5 години, ти пак ще ме обичаш. Обещай ми и ще си тръгна, за да мога да те срещна тогава. Същия, но различен..."

Без думи...


В твоя чест ще спра да пиша. За хубаво или за лошо, едни думи ме накараха да го направя. Ще спра в твоя чест, за да усетиш значението ти за мен....