вторник, 19 ноември 2013 г.

Леглото

Понякога да си сам в леглото и да усещаш допира на одеалото е по-вкусно, отколкото да имаш някой до себе си, който не може в момента да се отдаде на теб.
Понякога да си тръгне някой от леглото ти, защото така трябва да бъде е по-истинско от това да остане в него и да го няма с духа си.
И макар понякога липсата на този някой да е силна и разкъсваща, е по-възвишена от всичко друго, което ти се е случило във времето назад.
Студено ми е, но ти ме топлиш дори от разстояние... Усещам, че си близо.



неделя, 17 ноември 2013 г.

Захир

За онази любов, която намираш и никога не можеш да забравиш!
За онова чувство, което те кара винаги да трепнеш, когато се сетиш.
За мен! За вас!
Това съм аз и това е моята любов!
Да живее музиката, с която изразяваме всичко, което чувстваме!

Обичайте се !

сряда, 6 ноември 2013 г.

Прогноза за времето

Където бурята ще спре, но слънце няма да изгрее. Където сълзите ще бъдат повече от дъжда. Там и вятърът ще спре да пее и ще застине. Където листата не смеят да падат пожълтели и  облаците не искат да си тръгват изтощени. Сред всички спомени, където един човек ще си отиде безмълвен. И ще поеме своя противоположен пък без да се обърне. И  никога няма срещне душата си с друг.

вторник, 5 ноември 2013 г.

SEX

Толкова силно те усещам с музиката, че ръцете ми треперят от адреналин! Толкова силно те имам с музика, че душата ми изпитва наслада от  сливането. Вливаш се в мен с мислите. Сякаш музиката е проводник на чувствата. Инжектира се в мен. Пръсваш се на парченца в цялото ми тяло. Превивам се! Събирам завивките с движения и затворени очи. Устните са с повишена температура, сякаш горя от треска. Слушам. Чувам те и теб. Тук си сякаш, не знам,  че те няма. С музика храня любов. Не мисля! Обладава ме страст. С музика виждам те. Тук си. Искам да ме видиш сега! Искам да правя любов с теб. Искам да бъде като онзи път, когато потичаха сълзи от наслада. Тук си. Тихо! Близо съм... 

Градът

Вървях из улици и чуждият въздух изпълваше дробовете ми с наслада. Усещах, че съм жива! Радвах се на свободата да обикалям света. Вървях мълчаливо сама и слушах как двойките шепнат по между си. Имах право да мечтая за друг живот от този, в който ще се завърна след дни. Имах право да бъда различна там, където никой не ме познава. Усещах се различна! Усмихвах се на всички, сякаш някой пък ми обръщаше внимание! Нямах търпение да свърши деня, за да дойде нощта и да потъна във вълшебство от светлините. Като фея! Летях из облаците и покорявах. Запечатвах спомени в снимки, грабех всеки момент с очи. Раждах се нова! Барселона!
Si, mi amor ! Barcelona ! 

За цветовете с любов


Знаеш ли какво ми каза един приятел за цветовете? 
Представи си, че животът на един човек винаги е бил в черно и нюансите  сиво. Представи си, че този човек не познава бяло. И само е чувал, че може би съществува!
Е, така и с теб, скъпи страннико. 
Извендъж се появи нещо снежно и чисто. Толкова бяло, че дори не ти се вярва, че в него няма капчицa сивичко. И тогава ти  започна да търсиш чернотата. Да търсиш къде е уловката, докато аз крещях на света, че съм щастлива. А ти се объркваше повече и повече от това, което някой се опитва да ти дава. Лудост, нали? Страх? 
Докато аз съществувах и горях. 
И накрая изпаднах в неспасяем амок... 
....заради теб. 


понеделник, 4 ноември 2013 г.

Към края

Когато един човек ми каза да не се отказвам от теб, беше по-силно от думите на всички други, които ме молеха да спра да стоя зад гърба ти. Да, вярно е, че съм като сянка някъде там и ти не ми позволяваш да грея, но търпението ми се храни с любовта, която почувствах от самото начало. Вероятно скоро силите ми ще отслабнат, ще започна да страдам повече и да не намирам надеждата, но всичко има свой чар и време, нали така ? И всичко се случва, защото трябва и ни учи, за да ни готви за бъдещето. Може би ти ще изпуснеш момента и може би ще ме оставиш да си тръгна, без дори да разбереш кога се е случило. Може би, а може би не, ще съжалиш. А може и просто да го приемеш за  съдба, за някакво стечение на обстоятелствата. Сигурно аз ще те помня вечно, а ти ще ме забравиш бързо, но аз ще те обичам на дъното, там където си ме оставил, когато си ме пуснал неволно. 

вторник, 29 октомври 2013 г.

Вярвам

Вярвам в теб.
Вярвам в любовта.
Това в достатъчно...

понеделник, 14 октомври 2013 г.

Когато всичко свършва

Ти разруши всяко  мое правило, което бях градила. Ти се оказа най-хубавото нещо, което никога не съм имала. Ти остана това нещо, което не мога да имам. И ако съм те имала за ден или два, то те бяха най-хубавите. И всичко лошо, което видях сега ме прави по-силна. Но ме прави и по-сигурна, че ти си това, което можеше да бъде специално. И ти ще останеш най-дълго там, където ръката ми в момента  съм сложила. Там, където сега ме боли безбожно много. Не успях дори да кажа, че те обичам. Не посмях да признавам пред себе си важните думи. Никога няма да посмея, защото вече нищо няма значение. Изричах само силните, с които да мислиш, че те мразя. Защото бях наранена. Защото изпаднах в паника, че те губя. Защото изгубихме играта и двамата. Сами разрушихме замъка, който започнахме да строим. В ужаса от много чувства. В несигурност, в съмнения, в страх...Изгубихме един друг. Изгубихме "нас".
Всичко, което другите ценят.
Всичко, което се брани, за да се запази вечно.
Всичко, което аз наричам любов...

сряда, 2 октомври 2013 г.

Бягство

Бягам, зящото не издържам! Защото се превръща в любов. Вече не съм тук, а само там с теб, в мечтите. Жалко, че остават ми мечти подплътени с краткотрайни спомени. Да се връщам в миналото не ме боли! Бягам, защото изгубих бъдещето. Липсваш ми, но няма да го призная, дори това да променя всичко. Изгубих вярата и все по-лесно ще в губя. Ранени ръце от стискане. Болни от липса. Изморени от писане. В любов те оставям, пропита в редове. С думи те оставям да градиш бъдещето, за което толкова усърдно се грижиш.
Отварям нов ред, последен.
Затварям го с любов...
Ти.

петък, 13 септември 2013 г.

В леглото

Страх ме е ! Не, не ме е страх! Днес те има, а утре сигурно ще изчезнеш. Толкова несигурни. Толкова различни и неразбрани един друг.Чаровни сме. Ти знаеш, че искаш. Аз знам, че мога да обичам, Всъщност аз искам да обичам и не ме е страх. Липсваш, липсвам. Няма ме, но знам ти къде си и ти знаеш мен. Вярваме си! Сигурна само в усещането! Усмихната. Заспивам. Липсваш с допира си, топлината... В леглото и на сутринта в отразените очи.
Лека нощ.

вторник, 9 юли 2013 г.

Самотата


Определям самотата за красива. Изпълва ме неопределено. Всъщност тя се появява, защото умея да я усещам. Защото ме кара да  се освобождавам от  емоциите на другите и ми позволява да се ангажирам само със своите. Дава ми свобода. Самотата не ми държи сметка, не иска да й обръщам внимание. Напротив, дори понякога полудявам, че ме оставя, когато най-много имам нужда от нея.  Самотата има много приятели. Музика и Самота. Любов и Самота, Сълзи и Самота, Поглед и Самота.... А всъщност е толкова непретенциозна и скромна. И точно толкова пленителна.  Простичко си стои там някъде и чака моментът, в които имаш нужда от нея. И  е с теб. И по загадъчен начин те топли и успокоява....

вторник, 4 юни 2013 г.

Силна съм, когато мълча


Любовта ти, тя ми липсва много! Разбираш ли? Много! Така не ми се е ревало  никога, както за нея. Толкова много искам да се срещнем, че ръцете ми треперят от абстиненция. Да я докосна. Да те докосна. Потънах в безразличието ти без да се бунтувам. Силна съм, когато мълча. А ти и с поглед ме разбираш. За съжаление, по-добре от всеки. Със страх опитах да те върна, но не успях. С думи опитах и не успях. С любов опитах, но отново не успях. С омраза....с истерия... с усмивка....не, не успях. Страдам... За онези две ръце, които ми бяха достатъчни да бъда спокойна. Потънах в безмълвието, за да забравя. Забраних си да говоря за теб. Забраних на мислите ми да изричат името ти. Забраних на устните ми да изваят името ти. Забраних пред себе си да бъдеш ангел. Треперя и мълча...Мълча за теб. Така да бъде. Така, както пожела...

понеделник, 4 февруари 2013 г.

Изповед за любов


Искам да повярвам в емоциите, които са вътре в мен. И много искам сега те да показват вярната посока. Тя сочи към теб. Компасът на любовта ми каза, че стрелките сочат теб. И гласът ти, и въздействието му върху мен. И очите ти, уханието, ръцете! Балансът, с който ме връхлиташ, когато си наоколо. Музиката, която слушаме заедно, сякаш гледам музикантите как я пишат за нас. Пианото свири един тон от тези крайните в дясно. Пианото свири равно и спокойно половинки на един тон, за да не ни разсейва, а само да приглася на нашия емоционален танц. Искам да повярвам в красотата на тази изповед за любов, защото искам да си ти. Защото искам да останеш само ти и никога повече да не  се свивам в ъгъла съкрушена. Омръзна ми да се правя на силна, само за да се успокоявам, че всичко ще бъде наред. Просто ме вземи. Вдигни ме от земята, на която лежа от дълго време с разкъсаните дрехи и ме слей със себе си. За да повярвам....

четвъртък, 3 януари 2013 г.

Оставам там
















Ще те пусна дори в мен да гори
Ще оставя само малко спомени
Понякога ще боли

Оставам със затворени очи,
за да не пропускат сълзи
Никой не може да те задържи
Никой не може да те задържи

И ще остана някъде завинаги
Ако един ден ти натежи
Любовта ми ще  стои 

Оставам  със затворени очи, 
за да не пропускат сълзи
Никой не може да те задържи
Никой не може да те задържи