вторник, 9 юли 2013 г.

Самотата


Определям самотата за красива. Изпълва ме неопределено. Всъщност тя се появява, защото умея да я усещам. Защото ме кара да  се освобождавам от  емоциите на другите и ми позволява да се ангажирам само със своите. Дава ми свобода. Самотата не ми държи сметка, не иска да й обръщам внимание. Напротив, дори понякога полудявам, че ме оставя, когато най-много имам нужда от нея.  Самотата има много приятели. Музика и Самота. Любов и Самота, Сълзи и Самота, Поглед и Самота.... А всъщност е толкова непретенциозна и скромна. И точно толкова пленителна.  Простичко си стои там някъде и чака моментът, в които имаш нужда от нея. И  е с теб. И по загадъчен начин те топли и успокоява....

Няма коментари:

Публикуване на коментар