вторник, 29 октомври 2013 г.

Вярвам

Вярвам в теб.
Вярвам в любовта.
Това в достатъчно...

понеделник, 14 октомври 2013 г.

Когато всичко свършва

Ти разруши всяко  мое правило, което бях градила. Ти се оказа най-хубавото нещо, което никога не съм имала. Ти остана това нещо, което не мога да имам. И ако съм те имала за ден или два, то те бяха най-хубавите. И всичко лошо, което видях сега ме прави по-силна. Но ме прави и по-сигурна, че ти си това, което можеше да бъде специално. И ти ще останеш най-дълго там, където ръката ми в момента  съм сложила. Там, където сега ме боли безбожно много. Не успях дори да кажа, че те обичам. Не посмях да признавам пред себе си важните думи. Никога няма да посмея, защото вече нищо няма значение. Изричах само силните, с които да мислиш, че те мразя. Защото бях наранена. Защото изпаднах в паника, че те губя. Защото изгубихме играта и двамата. Сами разрушихме замъка, който започнахме да строим. В ужаса от много чувства. В несигурност, в съмнения, в страх...Изгубихме един друг. Изгубихме "нас".
Всичко, което другите ценят.
Всичко, което се брани, за да се запази вечно.
Всичко, което аз наричам любов...

сряда, 2 октомври 2013 г.

Бягство

Бягам, зящото не издържам! Защото се превръща в любов. Вече не съм тук, а само там с теб, в мечтите. Жалко, че остават ми мечти подплътени с краткотрайни спомени. Да се връщам в миналото не ме боли! Бягам, защото изгубих бъдещето. Липсваш ми, но няма да го призная, дори това да променя всичко. Изгубих вярата и все по-лесно ще в губя. Ранени ръце от стискане. Болни от липса. Изморени от писане. В любов те оставям, пропита в редове. С думи те оставям да градиш бъдещето, за което толкова усърдно се грижиш.
Отварям нов ред, последен.
Затварям го с любов...
Ти.