сряда, 30 юли 2014 г.

За живота с тъга

Как да се предпазим, когато всичко в този свят е лъжливо?
Как вяра да запазим, когато  за всичко се оказва, че е прекалено късно.
Не казвай, че си готов да се бориш, когато знаеш, че изричаш всичко само за момента.
Недей да слагаш усмивката на лицето, която нямаш в душата.
И оставаме пак с сълзливи очи и затворени врати полу отказани.
И съжаляваме, че времето тече без смисъл и всичко се повтаря като в много пъти гледан любим филм.
Музиката само дава секунди, минути любов.
Морето само  докосва с истински ръце.
 И децата малки и невинни връщат  усмивките, които иначе потънали са в мрак. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар